3.
Асмо приседна изтощен на ръба на лежащ стол. Бе се отказал да търси Йохана, след като цял час или по-дълго време тичешком бе обикалял халето с делфините и околните помещения с колонади. Никъде не бе открил следа от нея, никой не бе му дал никакво сведение. Като че ли земята я бе погълнала. Накрая той загуби ориентация и се оттегли в обрасла с палми градина, където се надяваше да намери спокойствие, за да размисли.
Не знаеше дали се намира над земята, или под нея. Наблизо имаше кръстопът, фасадите на къщите се издигаха нагоре, образуваха силует на град, но му се струваше невъзможно да различи кое бе реалност и кое умела перспектива. Над него се издигаше сводът на бледосин небесен купол с дневна светлина. Изглежда, някъде бе скрита климатична инсталация, която осигуряваше богатия на озон въздух и приятната температура.
Това, което ставаше около него, възприемаше само повърхностно. Собствените му проблеми достатъчно го занимаваха. Стотици въпроси го измъчваха, въртяха се из главата му като воденично колело. Защо бе избягала? Нима той толкова се бе променил, че не можа да го познае? Или и нейната памет бе засегната? И какво толкова се бе провинил, че никой от тези проклети глупаци не желаеше да разговаря с него?
Нещо го прободе в ляво на горната челюст, и то така силно, като че ли до нерва на зъба му бе проникнала киселина. След няколко секунди болката премина, но това бе достатъчно, за да му напомни осезателно за преживяното при светлосините медици. Тези братлета не бяха ли му казали, че предметът в зъба му ще установи връзка с някакъв информатор. Но как? Разбира се, по този въпрос те не бяха споменали нищо. Единствено, че не трябва да забравя името. Като че ли то бе Зем. „Зем“ — помисли той. — „Зем, Зем, Зем!“ И се молеше да стане чудо.
Чудото стана.
— Говори Зем — изрече звучен мъжки глас, който леко ехтеше съвсем близо до ухото му.
Неволно Асмо се обърна и потърси говорещия. Близо до него нямаше никого. Разтърси глава, ядосан сам на себе си.
— Кой сте вие? — попита колебливо.
— Зем е твоето второ аз.
— Моето второ аз ли? Можеш ли да ми дадеш сведения?
— Щом ме слушаш, означава, че си готов за връзка.
Асмо замълча смутено. Той имаше толкова много въпроси, че не знаеше откъде да започне.
— Какво ме различава от другите? — попита накрая той. — Защо никой не разговаря с мене?
— От учтивост.
— Не разбирам.
— Тъй като още не бяхме установили зекоконтакт, нашите партньори дафотилите смятаха, че сме на нула. А да си на нула означава, че не желаеш да бъдеш смущаван от никого и непременно искаш спокойствие. Учтивостта повелява да заговориш един дафотил едва тогава, когато си се уверил чрез зекоконтакт, че е готов за разговор.
— Твърде объркано. А сега възможен ли е разговор?
— По всяко време. Ние сме пълноправни членове на обществото на дафотилите.
— Дафотили — това златистокафявите ли са?
— Да.
— А кои са онези, с розовата кожа и с небесносиния цвят?
— Обслужващи биологични автомати. Наричат ги зермати.
— Добре, по този въпрос ще разговаряме по-късно. В момента е важно друго. Търся една жена. Тя се нарича Йохана. Как мога да я намеря?
— За да установим контакт, трябва да знаем честотата на нейния зеко.
— Та откъде мога да зная? Само преди час я видях за първи път а спортната зала, в която имаше басейн с делфини. В същност аз я познавам от преди. Бих могъл да я опиша.
— За да се издири непозната честота, е необходим годен за действие зеко. Образът на желания партньор се предава от Зем на електронната памет и тогава данните се съобщават от кефалоидите за анализи.
— Но аз трябва да я намеря! Не съществува ли друга възможност за това?
— Посредничество чрез общ познат.
Асмо се изсмя подигравателно. Откъде да го вземе? Потъна в размисъл.
— Каза ми се, че съм научен консерват. Има ли много дафотили, които произхождат от миналото.
— Ние сме първият случай, познат на електронната памет.
— Не! — заяви Асмо уверено. — Това не отговаря на истината. Аз познавам Йохана. Тя е само десет години по-млада от мен. Значи, и тя е научен консерват.
— На електронната памет е известен само един случай и това сме ние.
— Може би разликата е в дефиницията. Какво в същност представлява научният консерват?
— Биологичната система, която преди Еманципацията е поставена в състояние на продължителен дълбок сън.
— С каква цел?
— По всяка вероятност — изследователска.
— Колко време е изминало оттогава?
— Времето преди Еманципацията е заличено. Асмо въздъхна дълбоко.