— Онова, което мисля, обикновено противоречи на твоето мнение. Ще дойдеш с мен само при условие да не забравяш, че си цивилно лице, а аз полицейски служител.
— Не бой се, никога не го забравям. — Той заключи колата със специалния код. Макар в този квартал обикновено да не ставаха кражби, автомобилът му беше толкова скъп, че би могъл да съблазни някого. — Скъпа, позволи ми да ти задам въпрос, който няма нищо общо с работата ти. Какво бельо носиш в момента?
— Нещо специално, предназначено да подлудява мъжете.
— Признавам, че ми въздейства. Никога не съм предполагал, че имаш толкова сексапилно задниче.
— Слушай, внимавай как разговаряш с едно ченге.
— Добре, скъпа. — Той се усмихна и закачливо я плесна отзад. — И все пак си много секси. Добър вечер, Пийбоди.
— Добър вечер, Рурк. — Младата жена излезе от съседните храсти с невъзмутимо изражение, сякаш не беше чула разговора им. — Здравей, Далас.
— Забелязала ли си… — От храста се разнесе шумолене, тя млъкна и зае отбранителна поза, сетне изруга, като видя Касто, по чието лице се разливаше усмивка. — Дявол да те вземе, Пийбоди.
— Не се сърди на Ди Ди. Просто бяхме заедно, когато й се обади. И да искаше, не би могла да се отърве от мен. Освен това шефът нареди да си сътрудничим, нали? — Продължи доволно да се усмихва и протегна ръка. — Рурк, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Джейк Касто от отдел „Наркотици“.
— Така и предположих. — Рурк повдигна вежда и се намръщи, като забеляза как Касто изгледа Ив от глава до пети и очите му заблестяха при вида на изящните й форми, очертаващи се под прилепналата копринена рокля.
— Прекрасен тоалет, Ив. Слушай, нали спомена, че ще изпратиш наркотика за анализ в лабораторията?
— А ти винаги ли подслушваш разговорите на колегите си?
— Ами… — Касто поглади брадичката си. — Разбираш ли, предавателят се… включи в такъв момент, че би трябвало да съм глух, за да не чуя за какво става дума. — Изражението му стана сериозно и той попита: — Смяташ ли, че в питието на Джери Фицджералд е имало от наркотика, наречен „безсмъртие“?
— Ще трябва да изчакаме резултатите от анализа. — Ив се обърна към Пийбоди:
— Йънг тук ли е?
— Със сигурност. Записът от системата за сигурност показва, че се е прибрал около деветнайсет часа. След това не е излизал.
— Освен ако е минал през задния вход.
— Не е, лейтенант. — Пийбоди си позволи лека усмивка.
— Позвъних му по видеотелефона, а когато той се обади, се извиних, че съм се свързала погрешно.
— Но нали те е виждал и преди?
Пийбоди поклати глава.
— Хора като Джъстин Йънг не обръщат внимание на дребните риби. Сигурна съм, че не ме е познал, а в района не се забелязва никакво раздвижване, откакто дойдох в 23:38. — Тя посочи към сградата. — Виж, лампите в жилището му са запалени.
— Значи ще чакаме. Касто, щом си тук, заварди парадния вход.
Той усмихнато подметна:
— Май се опитваш да се отървеш от мен.
Ив също се усмихна.
— Да речем, че е така. Но като разследваща убийствата на Мъпит, Йохансен, Пандора и Роу имам пълното право да координирам действията ни. Ето защо…
— Сурова жена си, Ив. — Касто въздъхна, сви рамене и намигна на Пийбоди. — Очаквай с трепет завръщането ми, Ди Ди.
— Извинявай, лейтенант — проговори с официален тон тя, когато русокосият красавец от „Наркотици“ се отдалечи. — Касто чу разговора ни. Тъй като нямаше как да му попреча да дойде тук, предпочетох да го привлека на помощ.
— Няма значение. — Комуникаторът й избръмча. Тя го включи, заслуша се, доволно се усмихна и кимна, после благодари. Понечи да пъхне приспособлението в джоба си, после забеляза, че е с вечерна рокля и пусна комуникатора в чантата си. — Фицджералд е освободена под гаранция. Доста са я изръсили заради незначителното скандалче.
— Ех, ако и лабораторните анализи докажат вината й… — обади се Пийбоди.
— Дано. Ще чакаме. — Тя се обърна към Рурк. — Възможно е да останем тук цяла нощ. Върви си и не се притеснявай за мен. Когато свършим, Пийбоди и Касто ще ме докарат у дома.
— Нямам нищо против да бъда тук през цялата нощ. Лейтенант, може ли да поговорим насаме? — стисна я здраво за ръката и я отведе встрани. — Защо не си споменала, че имаш обожател от отдел „Наркотици“?
Тя прекара длан през косата си.
— Нима не съм ти казала?
— И то обожател, който направо те поглъща с поглед.
— Колко поетично се изразяваш. Слушай, в момента той ходи с Пийбоди.
— Но това не пречи лигите му да текат по теб.
Тя презрително се изсмя, сетне забеляза изражението на Рурк и усмивката й помръкна.