— Касто е напълно безобиден.
— Съмнявам се.
— Хайде, Рурк, всички мъже обичат да оглеждат представителките на нежния пол. — Забеляза, че в очите му проблясват гневни пламъчета и усети приятна тръпка. — Нали не ревнуваш?
— Напротив, ревнувам. — Трудно му беше да го признае, но беше от хората, които предпочитат да бъдат откровени.
— Нима? — Тя изпита огромно удоволствие. — Много благодаря. — Идваше му здравата да я раздруса, но знаеше, че няма смисъл. Затова пъхна ръце в джобовете си и наклони глава.
— Няма защо, скъпа. Ив, ще се оженим след няколко дни, нали?
— Да. — Тя отново потръпна.
— Ако този тип продължава да те зяпа така, не отговарям за поведението си.
Ив се усмихна и го погали по страната.
— Успокой се, приятел.
Засмя се, но смехът й секна, когато Рурк я сграбчи за ръката, притегли я към себе си и изсъска:
— Ти ми принадлежиш!
Очите й заискриха, устните й се изкривиха в яростна гримаса. Това мигновено накара Рурк да се поуспокои и да прошепне:
— Взаимно си принадлежим, миличка, но съм длъжен да ти напомня, че не отстъпвам нищо мое. — Целуна я по устните и добави: — Колкото и невероятно да звучи, действително те обичам.
— Разбира се, че е невероятно. — Ив се опита да се успокои, като дълбоко си пое въздух. — Слушай, не заслужаваш никакво обяснение, но все пак ще ти кажа, че не се интересувам от Касто, нито от друг мъж. Освен това вече споменах, че Пийбоди е влюбена в него. Тъй че е крайно време да млъкнеш.
— Дадено. Искаш ли да отида до колата и да ти донеса кафе?
Ив подозрително промърмори:
— Много евтино ми се подмазваш.
— Държа да ти напомня, че кафето, което купувам, изобщо не е евтино.
— Пийбоди го пие с повече вода… Не мърдай! — Сграбчи го за ръката и го притегли към храстите. — Изчакай да мине колата. — Но автомобилът, който се носеше с бясна скорост по улицата, рязко спря пред сградата. Нетърпеливият му шофьор нервно паркира, като по време на маневрирането леко удари съседните коли. Вратата се отвори и на тротоара слезе жена с рокля от сребриста материя.
— Ето я и нашата хубавица — прошепна Ив. — Излиза от ареста и без да губи нито миг се появява тук.
— Ти й пусна мухата, лейтенант — обади се Пийбоди.
— Така изглежда. Е, питам ви защо жена, която съвсем наскоро е попаднала в неприятно, дори в унизително положение, ще тича право при човека, с когото току-що е скъсала, когото е обвинила в изневяра и който публично й е зашлевил шамар?
— Може би си пада по садомазохизма — предположи Рурк.
— Едва ли. Тук са замесени сексът и парите. Погледни, Пийбоди, нашата героиня знае за съществуването на задния вход.
Джери се обърна, огледа се, отключи задната врата и се скри в сградата.
— Личи си, че го е правила и преди. — Рурк сложи ръка на рамото на годеницата си. — Смяташ ли, че това е достатъчно да опровергае алибито им?
— Поне е дяволски добро начало. — Тя извади от чантата си специалните очила-бинокли. Сложи ги и ги фокусира към прозорците на Джъстин Йънг. След няколко секунди промърмори: — Във всекидневната няма никой. В спалнята — също, но върху леглото има отворена пътническа чанта. Повечето врати са затворени. По дяволите, оттук не виждам кухнята и задния вход!
Сложи ръце на кръста и продължи да говори:
— На шкафчето до леглото има чаша с някаква течност, виждам променяща се светлина — навярно телевизорът работи. А, ето я и нея!
Ив се усмихна, като видя Джери да нахълтва в спалнята. Очилата бяха толкова мощни, че показваха отблизо разяреното лице на манекенката. Тя се наведе, свали обувките си и ги запрати в стената.
— О, колко сме ядосани — промърмори Ив. — Тя очевидно го вика, като междувременно хвърля всичко, попаднало й под ръка. Отляво на сцената се появява младият герой. Признавам, че тялото му си го бива.
Пийбоди, която наблюдаваше със своите очила, изсумтя в знак на съгласие.
Джъстин беше гол, по тялото му блестяха водни капчици, косата му беше мокра. Очевидно гледката не можеше да съблазни Джери. Нахвърли се върху него и го блъсна, а Джъстин само вдигна ръце и поклати глава. Спорът беше ожесточен, драматичен, двамата непрекъснато жестикулираха. Сетне картината внезапно се промени. Джъстин разкъса сребристата рокля на Джери, която й беше струвала десет хиляди долара, и двамата се строполиха на леглото.
— О, колко мило! Чукат се.
Рурк я потупа по рамото.
— Да ти се намират още едни очила?
— Извратен тип! — Но все пак тя свали очилата и му ги подаде. — Възможно е да те призовем като свидетел.
— Кого, мен ли? Че аз никога не съм бил тук. — Сложи очилата и след няколко секунди поклати глава. — Не са много изобретателни. Признай си, лейтенант, често ли ти се случва да виждаш подобни сцени, когато наблюдаваш някой обект?