— Видяла съм всичко, което едно човешко същество може да причини на друго.
Рурк долови горчивината в гласа й, свали очилата, подаде й ги и промълви:
— Професията ти не е от най-приятните. Съгласен съм, че заподозрените в убийство би трябвало да бъдат наблюдавани дори в ситуации като тази.
Ив сви рамене и отново постави очилата. Помисли си, че някои нейни колеги злоупотребяват с тях и без причина надничат през прозорците на спалните. И все пак очилата бяха неоценими, макар обществеността да се бунтуваше срещу използването им.
— Изглежда, че свършват — цинично заяви тя. — Признавам, че са много бързи.
Джъстин ускори ритъма, Джери повдигна ханша си. Капчици пот оросяваха лицата им, по които бе изписан екстаз.
Когато Джъстин се отпусна върху партньорката си, Ив понечи да проговори, но занемя, забелязала как двамата нежно се прегръщат.
— По дяволите — прошепна тя, — не ги свързва само сексът. Наистина се обичат.
Стори й се още по-непристойно да наблюдава проявата на нежност, отколкото животинската похот, която двамата демонстрираха преди малко. Джъстин и Джери седнаха в леглото. Той приглади разрешената й коса, тя допря страната си до ръката му. Сетне заговориха и израженията им подсказваха, че обсъждат сериозен въпрос. Джери наведе глава и заплака.
Джъстин я целуна по челото, стана и прекоси стаята. Извади от хладилника бутилка със странна форма и наля в чаша някаква тъмносиня течност. Изгледа мрачно Джери, когато тя сграбчи чашата от ръката му и я пресуши на един дъх.
— Здравословна напитка ли? Друг път! Тя взима наркотици.
— Но не и Джъстин — намеси се Пийбоди.
Джъстин помогна на любимата си да стане от леглото, прегърна я през кръста и я изведе от спалнята.
— Продължавай да наблюдаваш, Пийбоди — нареди Ив и свали очилата си. — Нашата красавица е разтревожена. Не вярвам да е заради разпрата с мен. Напрежението й се отразява пагубно. Някои хора не са родени убийци.
— Ако се опитват да се преструват на скарани, за да придадат по-голяма автентичност на алибито си, тя не би трябвало да рискува и да идва тук.
Ив кимна и погледна към Рурк.
— Изпитвала е неудържима страст. Пристрастеността й не е само към наркотиците. — Комуникаторът й избръмча и тя го извади от чантата си. — Далас слуша.
— Далас, която ми извади душата.
— Хайде, Дики, зарадвай ме с хубава новина!
— Течността, която ми изпрати, съдържа всички елементи на праха, който вече анализирах, плюс нектар от „безсмъртниче“, оцветител и ароматизатор, придаващ й плодов вкус. Когато се приема орално…
— Достатъчно. Изпрати подробен доклад на командир Уитни, на Касто и на прокурора.
— Още нещо? Може би искаш и всеки документ да бъде вързан с червена панделка? — кисело каза шефът на лабораторията.
— Не мърмори, Дики, ще си получиш билетите за мача. — Тя прекъсна връзката и доволно се усмихна, сетне се обърна към помощничката си: — Обади се в управлението и поискай разрешително за обиск и за арест.
— Слушам, лейтенант. А какво да кажа на Касто?
— Че ще извършим арест и че той ще участва.
Едва в пет сутринта приключиха с официалната документация и с първите разпити. Адвокатите на Фицджералд настояха за шестчасово прекъсване. Тъй като нямаше друг избор, Ив освободи Пийбоди до осем часа и реши да отиде в канцеларията си.
— Нали ти казах да се прибереш вкъщи и да се наспиш! — възкликна тя, когато видя, че Рурк седи зад бюрото й.
— Имах малко работа.
Тя намръщено погледна към монитора на своя компютър и ядно извика:
— Нямаш право да се разпореждаш с компютър, който е собственост на полицията. Знаеш ли, че за това можеш да получиш осемнайсет месеца домашен арест?
— Отложи арестуването ми за няколко минути, докато свърша. — После даде команда: — Ляво крило на сградата, всички нива.
— Не се шегувам, Рурк. Нямаш право да използваш апаратурата ми за частния си бизнес.
— Хм… добре. Налагат се допълнителни подобрения в центъра за възстановяване и отдих. Изпрати цялата документация и нанесените поправки в офиса на „Архитектура и дизайн“, намиращ се на междупланетна станция „Фрийстар“. Запиши на диск. — Той измъкна диска от специалния процеп и го пъхна в джоба си. — Какво каза преди малко, скъпа?
— Апаратурата е програмирана така, че да реагира само на моя глас. Как успя да я включиш?
Рурк се усмихна.
— Подценяваш ме, миличка.
— Добре, няма да те разпитвам. И без това предпочитам да остана в неведение. Но не можа ли да се свържеш от собствената си апаратура?