— Разбира се, че можех. Но нямаше да имам удоволствието да те заведа вкъщи и да те накарам да поспиш няколко часа.
— Ще подремна в залата за почивка.
— Лъжеш. Знам, че ще останеш тук и ще преглеждаш всички показания и доклади, докато капнеш от преумора.
Ив знаеше, че няма смисъл да спори — той я познаваше прекрасно.
— Искам да подредя документацията, това е всичко.
— Къде е Пийбоди?
— Изпратих я вкъщи.
— А безценният Касто?
Ив усети, че това е капан, но не знаеше как да се измъкне.
— Мисля, че той отиде с нея.
— Ами заподозрените?
— Имат законно право на почивка.
— Ти също — заяви Рурк и я хвана под ръка. Ив понечи да се освободи, но той решително я поведе по коридора, като говореше: — Сигурен съм, че всички много те харесват във вечерна рокля, ала все пак смятам, че ще си вършиш по-добре работата след като подремнеш, вземеш душ и се преоблечеш.
Тя напълно беше забравила, че все още носи черната копринена рокля. За да омилостиви Рурк, промърмори:
— Май имам в служебния гардероб едни джинси. — Междувременно той успя да я качи на асансьора и в този миг Ив усети колко е уморена. — Добре, ще те послушам. Ще се прибера у дома и ще взема душ, може би дори ще закуся.
„И ще поспиш поне пет часа“ — мислено добави Рурк, а на глас попита:
— Как мина разпитът?
— Моля? — Тя сънено премигна, сетне тръсна глава. — Не напреднахме особено, но всъщност не съм го и очаквала. Двамата се придържат към първоначалните си показания и твърдят, че наркотикът бил поставен от наш човек в питието. Разполагаме с достатъчно улики, за да поискаме Фицджералд да бъде подложена на принудителен тест за употребата на наркотици. Адвокатите й шумно протестират, ала съм сигурна, че ще получим разрешение. — Ив широко се прозина. — Ще използваме теста, за да измъкнем повече подробности от нея, макар да не очакваме тя веднага да направи пълни самопризнания. При следващия разпит ще притиснем тримата заподозрени.
Рурк я поведе към паркинга и забеляза, че годеницата му пристъпва изключително предпазливо, все едно, че е пияна. Отвори вратата със специалния код, помогна на Ив да се качи и промълви:
— Мъчно ми е за Джъстин и Джери — с теб нямат никакъв шанс.
Ив уморено се отпусна на седалката и отметна глава.
— Ще работим на смени. Признавам, че Касто умее да води разпит, а Пийбоди е упорита като муле. Ще затворим тримата в отделни стаи и ще се сменяме по време на разпита. Обзалагам се, че Йънг пръв ще се предаде.
— Защо? — попита Рурк, ловко изкара колата от паркинга и пое към дома им.
— Този мръсник е влюбен в Джери. Любовта те обърква. Допускаш грешки, тъй като си разтревожен и искаш да защитиш любимото същество. С една дума — оглупяваш.
Рурк се усмихна и отметна косата от челото й. Когато Ив моментално заспа, той прошепна:
— Не беше необходимо да ми обясняваш какво означава да си влюбен.
Осемнайсета глава
Ив си каза, че ако онова, което се случи, бе пример какво очаква една омъжена жена, бракът все пак не е толкова страшен. Рурк нежно я беше настанил в леглото, а след пет часа непробуден сън я събуди с чаша горещо кафе и вафли. Самият той очевидно беше станал отдавна, тъй като беше облечен и на бюрото му имаше куп документи.
Понякога тя се дразнеше от факта, че Рурк се нуждае от много по-малко сън, но не се издаваше. Знаеше, че ако подхвърли нещо по въпроса, бъдещият й съпруг само ще се усмихне подигравателно.
Слава богу, задето не й натякваше, че се грижи за нея. Достатъчно й бе това, че го осъзнаваше.
Като потегли към полицейското управление, се чувстваше отпочинала. Ала прекрасното й настроение бързо помръкна от току-що ремонтираната й кола, която по средата на пътя реши да й изиграе нов номер. Индикаторът за скоростта проблесна в червено, макар автомобилът да беше заседнал сред обичайното улично задръстване. Компютърът проговори с любезен глас:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! ПРИ ТАЗИ СКОРОСТ ОЧАКВАЙТЕ ПРЕТОВАРВАНЕ НА ДВИГАТЕЛЯ СЛЕД ПЕТ МИНУТИ. МОЛЯ, НАМАЛЕТЕ ИЛИ ПРЕВКЛЮЧЕТЕ НА АВТОМАТИЧНО ШОФИРАНЕ.
— Защо не се… — промърмори Ив и продължи да шофира, макар че натрапчивият глас непрекъснато я съветваше да намали скоростта, защото в противен случай колата щяла да се взриви.
Каза си, че няма да му позволи да помрачи прекрасното й настроение. Черните буреносни облаци, които се кълбяха в небето и предизвикваха хаос във въздушния трафик, няма да я притесняват, фактът, че й остава само седмица до сватбата, а й се налага да прекара дори съботния ден на работното си място, също не ще я нервира.
Когато влезе в полицейското управление, се опита да се усмихне, но не успя да прогони мрачното си изражение.