— Изглеждаш така, сякаш ще захапеш някого — заяви Фийни.
— С най-голямо удоволствие. Имаме ли нови данни?
— Предлагам да не бързаме, докато ти съобщя подробностите.
Качиха се на панорамния асансьор, който беше празен по това време на деня. Кабината бавно се понесе нагоре. От тази височина Манхатън приличаше на град-играчка, а по улиците се движеха миниатюрни превозни средства.
Мълния проряза небето, разнесе се гръм, от който стъклената кабина се раздруса. Рукна пороен дъжд.
— Тъкмо навреме успяхме да се скрием на сухо. — Фийни надникна надолу и видя как пешеходците се разбягаха във всички посоки като подплашени мравки. Въздушен автобус премина на сантиметри от асансьора и водачът му наду клаксона. — Божичко! — Ирландецът притисна ръка до сърцето си. — Кой дава разрешителни на тези безумци?
— Всеки тъпанар може да кара въздушен автобус. За нищо на света не можеш да ме накараш да се кача на такова чудо.
— Общественият транспорт е позор за нашия град. — Той извади вечното си пликче със захаросани бадеми и лапна един, очевидно за да се поуспокои. — Слушай, предчувствието ти излезе вярно — проследихме разговорите, проведени с тихоокеанския остров и имаме резултат. Преди да вземе самолета за Ню Йорк, Йънг два пъти е звънял в дома на Фицджералд. Освен това изгледал на видео пълния запис на ревюто.
— Разполагаш ли със записите от охранителната система в дома му за нощта, когато е бил убит Хлебарката?
— Йънг се прибра в шест сутринта, носеше пътническа чанта. Но самолетът му е кацнал в полунощ. Питам се какво е правил през тези шест часа.
— Няма никакво алиби. Имал е достатъчно време да отиде от летището до мястото на престъплението. А къде е била тогава Фицджералд?
— Беше в залата докъм десет и половина — имаха репетиция на снощното ревю. Прибра се в апартамента си чак след полунощ и се обади на фризьорката и масажиста. Вчера остана часове в козметичния салон „Парадайз“. Йънг пък прекара деня в разговори с агента си, със своя съветник по икономическите въпроси и с… — Фийни замълча, леко се усмихна и добави: — С един служител от туристическа агенция. Нашето момче се интересувало колко ще струва пътуването на двама души до колония „Рай“.
— Обичам те, Фийни!
— Такъв съм си — лесно можеш да ме обикнеш. Между другото пътьом взех доклада на „метачите“. В апартаментите на Йънг и на Фицджералд не е открито нищо, което да ни бъде от полза. Единственият наркотик беше открит в синята напитка. Ако онези двамата имат още от дрогата, сигурно са я скрили другаде. Не са открити никакви дневници или бележници, където са вписани тайни банкови сметки или химически формули. Предстои ми да проверя твърдите дискове на компютрите им за скрита информация. Но според мен Джъстин и Джери не са компютърни гении.
— Прав си. Редфорд може би е по-грамотен в тази област. Слушай, Фийни, имаме нещо по-сложно от убийство и трафик на наркотици. Ако успеем да докажем, че „Безсмъртие“ е отрова и че тримата са знаели за опасното му въздействие върху човешкия организъм… ще ги обвиним в рекет и в заговор за извършване на предумишлено убийство.
— Никой не е организирал подобен заговор от времето на Градските войни, Далас.
Асансьорът спря и докато излизаше от кабината, Ив подметна през рамо:
— Вярно е, но формулировката на обвинението много ми допада.
Като видя, че Пийбоди я чака пред ареста, тя се обърна към нея:
— Къде са останалите?
— Заподозрените се съвещават с адвокатите си, а Касто отиде за кафе.
— Обади се в залата за съвещания и ги уведоми, че времето им е изтекло. Командирът търсил ли ме е?
— Съобщи, че идва — иска да наблюдава разпита. От прокуратурата също ще има наблюдател, но чрез видеотелефона.
— Добре, Фийни ще се погрижи показанията на тримата да бъдат записани. Не искам никакви пропуски, когато делото влезе в съда. Ти ще разпитваш Фицджералд, Касто — Редфорд, а аз ще се занимая с Йънг. После ще се сменим.
Тя махна на Касто, който се приближаваше с поднос кафе, после се обърна към ирландеца:
— Съобщи им новата информация. Ще се разменим след трийсет минути.
Тя взе чаша от подноса и влезе в помещението за разпит. Отпи от отвратителното кафе и се усмихна. Очертаваше се прекрасен ден.
— Моля да не си измисляш небивалици, Джъстин. — Макар разпитът да продължаваше вече три часа, Ив все още беше изпълнена с енергия.
— Нали ти и другите ченгета искате да узнаете какво се е случило? — Йънг отпи глътка вода. За разлика от Ив той изглеждаше изнервен и на края на силите си. — Казах ви самата истина.