Ив търпеливо зачака. Лицето й беше безизразно, ала вътрешно тя ликуваше. Актьорът бе изправен пред сложна дилема: да признае, че е излъгал или да продължава да твърди, че е ударил любовницата си, което пък би означавало, че е склонен към насилие.
Адвокатката скръсти ръце и заяви:
— Моят клиент и госпожица Фицджералд са се увлекли в безобидна игра. Признавам, че постъпката им е била глупава, но все пак не са извършили никакво престъпление.
— Съгласна съм. — Ив усети как солидното алиби на Джъстин и Джери започва да се пропуква. — Не е престъпно и да отидеш на някакъв тихоокеански остров и да се преструваш, че имаш нова любовница. Всичко това е било наужким, нали, Джъстин?
— Ами, ние… не обмислихме плана си както трябва. Бяхме разтревожени, това е всичко. След посещението ти при Пол се питахме дали подозираш и нас. Беше логично, тъй като през онази нощ и тримата бяхме в дома на Пандора.
— Позна, точно това си мислих. — Ив сияйно му се усмихна. — Действително е напълно логично.
— С Джери имахме важни ангажименти и не можехме да си позволим онова, което се случва сега. Решихме да инсценираме скандал и раздяла, за да подсилим алибито си.
— Очевидно сте осъзнавали, че то не е съвсем убедително. Отгоре на всичко ние бързо узнахме за съществуването на неохранявания заден вход, което означаваше, че всеки от вас или пък двамата, сте могли незабелязано да напуснете сградата през онази фатална нощ. Възможно е било да отидете в ателието на Леонардо, да убиете Пандора и да се приберете вкъщи, без напускането и влизането в жилището да бъде регистрирано от системата за сигурност.
— Не сме ходили никъде. Нямаш никакви доказателства. — Той изпъна рамене. — Не можеш да докажеш абсолютно нищо.
— Не бъди толкова сигурен. Любовницата ти е пристрастена към „Безсмъртие“. Ти притежаваш от дрогата. Откъде я взе?
— Аз… не знам. Сигурно някой е дал наркотика на Джери.
— Редфорд ли? Може би той е превърнал любимата ти в наркоманка. Ако е така, навярно го ненавиждаш. Знаеш ли, че след първата глътка Джери вече е била обречена?
— Това не е отрова, сигурен съм. Просто Пандора е искала да запази тайната на подмладяването само за себе си. Мръсницата знаеше, че Джери има нужда от нещо подобно, но искаше… — Актьорът млъкна като дочу предупреждението на адвокатката си, ала вече бе казал прекалено много.
— Какво е искала? Пари ли? Или пък теб? Може би е предизвиквала Джери? Заплашвала те е. Затова ли я уби?
— Не съм я докоснал! Честна дума! Както вече обясних, с Пандора се скарахме, след като приятелката на Леонардо си отиде. Джери се разстрои, докато слушаше нападките на Пандора. Ето защо я помолих да си тръгнем. Отидохме в някакъв бар, поръчахме си едно-две питиета и се опитах да я успокоя. Казах й да не се притеснява, че има и други начини да си набави „Безсмъртие“.
— Какви начини?
Джъстин тежко въздъхна и отблъсна ръката на адвокатката си, сетне се сопна:
— Млъкни! Каква полза от съветите ти? Тази тук като нищо ще ме обвини в убийство. Искам да сключим споразумение. — Той избърса устните с опакото на ръката си.
— Ще обсъдим и тази възможност — невъзмутимо изрече Ив. — Какво предлагаш?
— Пол — промълви актьорът. — Пол Редфорд уби Пандора. Възможно е негодникът да е очистил и останалите.
След двайсет минути Ив влезе в залата за съвещания, където я очакваха Пийбоди, Касто и командир Уитни.
— Искам Редфорд още малко да се попече на бавен огън. Сигурно се пита какво са ни казали другите.
— Дамата не е от най-разговорливите. — Касто качи краката си на масата. — Оказа се костелив орех. Проявяват се симптомите, характерни за наркоманите, лишени от дрога — устата й пресъхва, погледът й не е фокусиран, цялата трепери — но продължава да повтаря едно и също, като развалена плоча.
— Не си е вземала дозата от десет часа. Докога може да издържи?
— Не съм сигурен. — Касто разпери ръце. — Възможно е да се съвземе или пък съвсем да рухне само след десет минути.
— Следователно не бива да разчитаме на самопризнания от нейна страна.
— Редфорд започва да бие отбой — намеси се Пийбоди. — Изплашен е до смърт. Обаче адвокатът му е страхотен. Ако само пет минути разговаряме насаме с господин продуцента, той ще ни изпее всичко.
— Едва ли ще ви се удаде подобна възможност — обади се Уитни, който преглеждаше записа на последните разпити. — И все пак може да го притиснете със самопризнанията на Йънг.
— Не е убедително — промълви Ив.
— Тогава направете така, че да бъде. Йънг твърди, че преди около три месеца Редфорд разказал на Фицджералд за „Безсмъртие“, дал й да го опита и й предложил съдружие.