— Да, според нашето русокосо момче всичко щяло да бъде напълно законно. — Ив презрително изсумтя. — Не мога да повярвам, че Джъстин е толкова наивен.
— Не знам — промълви Пийбоди. — Едно е сигурно — че е луд по Фицджералд. Ами, ако тя го е убедила, че сделката е легална? Че ще бъде съдружничка за производството и продажбата на нови козметични средства, които ще носят името й.
— Само че първо е трябвало да изместят Пандора — намеси се Касто и се усмихна. — После щели бързо да станат мултимилионери.
— Все пак всичко се свежда до пари. Пандора е била излишна. — Ив се настани в един стол. — Другите — също. Възможно е Йънг да е невинен тъпак, но е възможно и да лъже. Той обвини Редфорд, но вероятно не е осъзнал, че по този начин обвинява и любимата си. Очевидно тя му е разказала достатъчно, за да планират пътешествие до колония „Рай“. Сигурно са се надявали да се снабдят с безсмъртничето и сами да произвеждат дрогата.
— Разполагаме с доказателства за незаконно притежаване на наркотик — изтъкна Уитни. — Ако Йънг успее да докаже невинността си по останалите обвинения, ще се споразумеем с него. Предстои ти още много работа, докато го уличиш в убийство. Засега от свидетелските му показания не би имало голяма полза. Той е убеден, че Редфорд е убил Пандора и ни съобщава какъв е бил мотивът за престъплението. Ала нямаме никакви веществени доказателства, нито свидетели. — Той се изправи и продължи: — Искам самопризнание, Далас. От прокуратурата ме притискат. В понеделник ще обявят, че обвиненията срещу Фрийстоун са свалени. Ако няма какво да подхвърлят на медиите, всички ще изглеждаме като пълни глупаци.
Командирът излезе от залата, а Касто измъкна пиличка и се зае с ноктите ся. След миг възкликна:
— Бог ми е свидетел, че не искам прокурорът да изглежда като глупак. По дяволите, искат да им поднесем всичко на тепсия! — Погледна Ив в очите и добави: — Редфорд няма да признае, че е извършил убийство. Ще предпочете да го обвинят в търговия с наркотици, макар че днес масовите убийци сякаш са на мода. Трябва да докажем нещо друго.
— И какво е то? — поинтересува се Пийбоди.
— Че не го е извършил сам. Надявам се да сломим някого от останалите, тогава Редфорд не ще има изход, Фицджералд ми се струва най-лесна.
— Тогава се заеми с нея — въздъхна Ив. — Ще продължа разпита на продуцента. Пийбоди, взимаш снимката му и отиваш в стриптийз клуба, сетне в сградите, където са живели Бумър, Мъпит и Хлебарката. Покажи портрета му на всички съседи. Дано някой го е видял. — Видеотелефонът й иззвъня, тя се намръщи и го включи: — Говори Далас. Моля, не ме безпокойте, в момента съм заета.
— Изпитвам неописуемо удоволствие винаги, когато чуя гласа ти — невъзмутимо заяви Рурк.
— Имам съвещание.
— Аз също. След трийсет минути излитам за „Фрийстар“.
— Какво? Но… пожелавам ти приятно пътуване.
— Присъствието ми в колонията е абсолютно наложително. Ще се върна след три дни. Знаеш как да се свържеш с мен, ако се наложи.
— Да. — Искаше й се да му каже нещо глупаво и нежно, но вместо това изрече: — И без това ще бъда много заета. Доскоро.
— Не е зле да провериш електронната си поща, лейтенант. Мейвис непрекъснато се опитваше да се свърже с теб. Май си пропуснала последната си проба. Леонардо е… отчаян.
Ив се престори, че не забелязва присмехулното изражение на Касто и отговори:
— Имам си други грижи.
— Кой ли няма. Моля те, скъпа, намери няколко свободни минути за пробата. Направи го заради мен. Крайно време е нашествениците да напуснат дома ни.
— Знаеш, че отдавна исках да ги изхвърля. Мислех, че ти е приятно да си заобиколен с хора.
— А пък аз си мислех, че човекът ти е брат — промърмори Рурк.
— Какво?
— О, сетих се за един стар виц. Откровено казано, тези хора ме подлудяват, тъй като са истински маниаци. Преди малко открих Галахад скрит под леглото. Някой го беше накичил с мъниста и с миниатюрни червени панделки. Разбираш ли, присъствието на тази тълпа е пагубно и за двама ни.
Ив едва сдържа смеха си, тъй като годеникът й очевидно говореше съвсем сериозно.
— Чувствам се по-спокойна като знам, че те влудяват. Ще организирам евакуацията им.
— Бъди така добра. О, боя се, че има още няколко подробности около сватбата, с които трябва да се справиш по време на отсъствието ми. Съмърсет ще те уведоми. Съжалявам, но трябва да прекъсна. — Той махна на някого извън обсега на екрана, после впери очи в Ив и промълви: — Ще се видим след няколко дни, лейтенант.
— Добре. — Когато екранът потъмня, тя промърмори: — На добър час, дявол те взел!