— Заплашваш ли ме? — Ив застана на пръсти като боксьор, който се готви за схватка. — Прави каквото искаш. Няма да променя мнението си. Джери ще остане тук на лечение, макар че не се надявам на подобрение за толкова кратко време. После ще подновим разпитите. Няма да й предявя никакви обвинения, докато не се убедя, че тя съзнава какво говори.
Касто очевидно се опитваше да се овладее. Ив знаеше какво му струва това, ала хич не й пукаше. Той продължи да я убеждава:
— Не зная какво още ти е необходимо, Фицджералд е имала мотив и възможност да извърши убийството, психологическите тестове доказаха, че е способна на подобни престъпления. Самата тя призна, че е била дрогирана и че е ненавиждала Пандора. Дявол го взел, какво още искаш?
— Искам да ме погледне право в очите и да признае, че ги е убила. Да обясни точно как го е сторила. Дотогава ще чакаме. Ще ти кажа още нещо, умнико. Дори да е извършила престъпленията, тя не е действала сама. Няма начин да е убила четирима души със собствените си ръце.
— Защо? Защото не е имала достатъчно сили ли?
— Не, понеже парите не я вълнуват. Способна е да изпитва страст, силна любов, завист. Би могла да убие Пандора в пристъп на ревност, но не вярвам да е очистила другите. Освен ако някой й е помогнал или я е подтикнал да го направи. Ето защо ще чакаме, после ще я разпитаме отново. Ако тя обвини Йънг и Редфорд или само продуцента, ще имаме всички доказателства.
— Мисля, че грешиш.
— Ще го взема под внимание. А сега отиди да подадеш писмено оплакване, разходи се, прави каквото искаш, само ми се махни от главата.
В очите му проблеснаха гневни искри, беше готов да избухне. В последния миг се овладя, промърмори нещо и бързо излезе от стаята, без да удостои с поглед Пийбоди, която мълчаливо наблюдаваше сцената.
— Тази вечер приятелчето ти май няма настроение — промърмори Ив.
Пийбоди понечи да каже, че същото се отнася и за нейната началничка, но предпочете да си държи езика зад зъбите.
— Всички сме доста напрегнати, Далас. Този случай означава много за напредването му в кариерата.
— Искаш ли да чуеш мнението ми, Пийбоди? Справедливостта е много по-важна за мен, отколкото капитанските нашивки. Ако искаш да хукнеш след любимия си и да повдигнеш самочувствието му, никой не те спира.
Пийбоди стисна устни, сетне спокойно отговори:
— Няма да отида никъде, лейтенант.
— Чудесно! Ще стърчиш тук с вид на мъченица, защото аз… — Ив престана да говори и дълбоко си пое въздух. — Извинявай. Изкарах си всичко на теб.
— Това спада към служебните ми задължения, лейтенант.
— Имам остър език! Знаеш ли, че съществува опасност да те намразя заради твоя сарказъм. — Тя се поуспокои и постави ръка на рамото на помощничката си. — Приеми най-искрените ми извинения задето те поставих в неловко положение. Понякога между служебните задължения и личните чувства зейва дълбока пропаст.
— С този проблем мога да се справя. Смятам, че Касто не биваше да се нахвърля срещу теб. Разбирам чувствата му, но не го оправдавам.
Ив се облегна на стената и затвори очи.
— Все пак едно от обвиненията му беше вярно и не ми дава покой. Не мога да понеса мисълта за онова, което направих с Фицджералд по време на разпита. Не знаех, че съм способна да я измъчвам с думите си и да наблюдавам страданието й. Но все пак го направих, защото това ми е работата — да се вкопчвам като хищник в шията на ранената жертва. — Отвори очи и се загледа във вратата на стаята, където лежеше Джери Фицджералд. — Ала повярвай ми, че понякога изпитвам отвращение от собствената си ми професия.
— Така е, лейтенант. — За пръв път Пийбоди протегна ръка и я докосна по рамото. — Сигурно затова си толкова способна.
Ив неволно се засмя.
— По дяволите, Пийбоди. Наистина ми допадаш.
— И ти на мен. Господи, какво ни става, Далас?
Ив внезапно се почувства малко по-добре. Прегърна асистентката си през раменете и заяви:
— Да отидем да хапнем нещо. Фицджералд няма да ни избяга.
Оказа се, че е сгрешила.
Видеотелефонът й иззвъня малко преди четири сутринта и я изтръгна от дълбокия сън, в който за щастие не я преследваха кошмари. Клепачите й тежаха, имаше усещането, че езикът й е подут от виното, което беше изпила, за да не обиди Мейвис и Леонардо. Включи видеотелефона и произнесе с дрезгав глас:
— Тук Далас. Господи, нима никой не спи в този град?
— И аз често си задавам същия въпрос. — Лицето на монитора й се стори познато. Тя се опита да се съсредоточи.
— Доктор… Амброуз? — Постепенно се досети, че жената е директор на Центъра за борба с наркоманията. — Какво искате да ми съобщите? Да не би Фицджералд да се е съвзела?