— Лейтенант, имаме проблем. Пациентката Джери Фицджералд е мъртва.
— Какво искате да кажете?
— Тя почина. — Амброуз кисело се усмихна. — Умря, ако предпочитате. Навярно като служителка в отдел „Убийства“ знаете значението на тази дума.
— Какво се случи? Да не би нервите й да не са издържали и да се е хвърлила през прозореца?
— Доколкото успяхме да преценим от пръв поглед, отровила се е със свръхдоза. Успяла е да се добере до пробата от „Безсмъртие“, която искахме да анализираме, за да назначим най-точното лечение за пациентката. Изпила е всички таблетки, плюс други наркотици, които е открила в кабинета ми. Съжалявам, лейтенант, но тя е мъртва. Не можем да я съживим. Когато дойдете тук, ще ви съобщя подробностите.
— И още как! — сопна се Ив и прекъсна връзката.
Първо направи оглед на тялото, сякаш за да се увери, че не е станала някаква ужасна грешка. Джери беше положена на леглото. Все още бе облечена в светлосинята роба, каквито раздаваха на всички наркомани в първата фаза на лечението. Само че манекенката никога нямаше да стигне до втория етап.
Лицето й беше бледо като платно, но сякаш като по магия бе възвърнало красотата си. Изчезнали бяха сенките под очите и дълбоките бръчки около устата. Смъртта като че беше най-доброто успокояващо средство.
Под враждебния поглед на доктор Амброуз Ив старателно огледа трупа, но не откри следи от насилие. Помисли си, че навярно младата жена не е страдала, и се обърна към лекарката:
— Какво е предизвикало смъртта?
— Комбинация от „Безсмъртие“, морфин и синтетичен „Зевс“, доколкото може да се съди по липсващите наркотици. Ще знаем със сигурност след аутопсията.
— Нима е редно в център за борба с наркоманията пациентите да имат достъп до „Зевс“? — Тя нервно прекара длан по лицето си.
— Първо, нямат никакъв достъп. Второ, дрогата е необходима за изследванията ни и за рехабилитационния период на пациентите. За някои от тях той е доста продължителен и се извършва под специален надзор.
— Но никой не е надзиравал Джери Фицджералд.
— Бяхме й дали приспивателно, което би трябвало да действа до осем сутринта. Единственото обяснение е, че остатъците от „Безсмъртие“ в кръвта й са неутрализирали приспивателното. Все още не сме напълно запознати със свойствата на новата дрога.
— Значи тя става от леглото, отива до склада, където държите наркотиците и взима каквото й трябва.
— Да речем, че се е случило нещо подобно — процеди през зъби доктор Амброуз.
— Къде са били хората от охраната, дежурните сестри? Да не би Джери да е станала невидима и незабелязано да се е промъкнала покрай тях?
— По въпроса за охраната бих ви препоръчала да се обърнете към полицая, когото бяхте оставили на пост, лейтенант.
— Уверявам ви, че ще го сторя.
Доктор Амброуз отново стисна зъби, сетне въздъхна и промълви:
— Слушайте, лейтенант, нямам намерение да прехвърлям вината върху вас. Преди няколко часа имахме неприятен инцидент. Пациент, склонен към насилие, нападна сестрата. Настъпи голяма суматоха и полицаят се намеси. Ако не го беше направил, навярно сестрата щеше да стои пред райските порти заедно с госпожица Фицджералд, а не да се отърве само с няколко счупени ребра.
— Имали сте големи неприятности, доктор Амброуз.
— Надявам се никога да не преживея подобно нещо. — Лекарката прекара пръсти през късо подстриганата си, червеникава коса. — Слушайте, лейтенант, нашият център се ползва с безупречна репутация. Нашата задача е да помагаме на хората. Смъртта на наш пациент ме кара да се чувствам не по-малко зле от вас. Дявол го взел, приспивателното би трябвало да й подейства! А полицаят напусна поста си само за петнайсет минути.
— Отново съвпадение — промълви Ив, погледна към Джери и се опита да се отърси от чувството за вина. — Не наблюдавахте ли стаята й със специална камера?
— Нямаме такива, лейтенант. Не можем да допуснем медиите да се доберат до компрометиращи материали за нашите пациенти, между които има много видни личности. В нашия център анонимността е гарантирана.
— Чудесно! Значи нямаме дори видеозапис. Никой не е видял кога пациентката е предприела последната си разходка. Къде е складът, където е починала?
— В същото крило, едно ниво по-долу.
— Откъде и как е научила за съществуването му?
— Нямам представа. Нямам обяснение и за това как е успяла да отключи не само вратата на склада, но и самите сейфове. Ала фактът е налице. Нощният пазач я открил по време на обиколката си. Вратата била отворена.
— Отворена или отключена?
— Отворена — потвърди лекарката. — Също и сейфовете. Пациентката лежала мъртва на пода. Разбира се, направихме всичко възможно да я съживим, но усилията ни бяха напразни.