— Да речем, че си права. Обаче забравяш, че въпросният наркотик предизвиква необикновен прилив на енергия, което обяснява как е успяла да очисти своите жертви. Няма нищо лошо да поразпиташ още малко Редфорд и Йънг. Убеден съм, че и на двамата не им е чиста работата. Ала рано или късно ще бъдеш принудена да приключиш разследването, тъй като случаят е разрешен. — Той остави чашата си и добави: — Крайно време е да си дадеш малко почивка.
— Каква мила картинка! — възкликна Джъстин Йънг и се приближи до масата, сетне извърна зачервените си и помътнели очи към Ив. — Нищо не може да ти развали апетита. Мръсница такава!
Касто понечи да се изправи, но Ив с жест му нареди да остане на мястото си и се обърна към актьора, като се опитваше да потисне съжалението си към него:
— Джъстин, виждам, че твоите адвокати са успели да те освободят под гаранция.
— Да, само че това се случи след смъртта на Джери. Защитникът ми съобщи, че след като събитията са се развили по този благоприятен начин — мръсникът се изрази точно така — случаят можел да се смята за приключен. Изкараха Джери масова убийца и наркоманка. Сега тя е мъртва, а аз съм оневинен. Много удобно, нали?
— Така ли смяташ? — спокойно попита Ив.
— Ти я уби! — Джъстин удари с юмрук по масата и чиниите издрънчаха. — Все едно, че заби нож в гърлото й. Джери се нуждаеше от помощ, от разбиране, от малко състрадание. Но ти продължи да я измъчваш, докато я съсипа напълно. А сега е мъртва. Ясно ли ти е? — Очите му се насълзиха. — Мъртва е, а ти ще получиш повишение, задето си заловила някаква психопатка и убийца. Запомни добре едно, лейтенант. Джери никога не е убивала никого. Но ти я унищожи. — Той замахна и помете всички съдове от масата на земята. — Запомни добре, че тази история още не е приключила!
Отдалечи се с бързи крачки, а Ив тежко въздъхна и промълви:
— И аз мисля същото.
Двайсета глава
Дните буквално летяха. Ив се чувстваше невероятно самотна и изоставена. Всички, включително командир Уитни и главният прокурор, смятаха случая за приключен. Тялото на Джери Фицджералд беше кремирано, записът от последния й разпит — изпратен в архива.
Медиите раздухаха историята, появиха се гръмки заглавия: „Тайният живот на една топ манекенка“, „Красавицата — убийца“, „Търсенето на безсмъртие сее смърт“.
Ив беше много заета с останалите дела, предстоеше й сватба, но въпреки това всяка свободна минута отделяше на случая Фицджералд; отново преглеждаше показанията и списъка на веществените доказателства и обмисляше най-различни вероятности, докато накрая дори Пийбоди я посъветва да се откаже.
Опита да се занимава с подготовката на сватбата, за да изпълни молбата на Рурк. Ала откри, че нито разбира, нито се интересува от фирми за организиране на празненства, от различни вина, и хич не я е грижа как ще бъдат настанени гостите на тържеството. Ето защо преглътна гордостта си и остави всичко на Съмърсет, който не пропусна подигравателно да я изгледа, после с поучителен тон заяви, че като съпруга на много влиятелен човек ще трябва да научи някои елементарни подробности. Ив го посъветва да си натика тези подробности на едно място, сетне всеки се зае с онова, което умееше да прави. Тя започваше да подозира, че въпреки размяната на остри реплики, със Съмърсет тайно започват да изпитват взаимна симпатия.
Рурк влезе в кабинета на Ив и поклати глава. След по-малко от двайсет часа щяха да бъдат женени. Човек би очаквал младоженката да пробва сватбената си рокля, да лежи във вана с ароматни соли и да мечтае за брачния живот.
Ала тя седеше пред компютъра и си мърмореше нещо, косата й беше разрешена от това, че непрекъснато прокарваше пръсти през нея. Върху ризата й имаше петно от кафе. На пода стоеше чиния с остатъци от сандвич, които не съблазняваха дори котарака.
Рурк безшумно се приближи, застана зад нея и видя на монитора онова, което очакваше — файлът със случая Фицджералд.
Той се възхищаваше и се чувстваше неотразимо привлечен от упоритостта й. Питаше се дали е издала пред някого колко е покрусена от смъртта на манекенката. Знаеше, че би предпочела да го скрие дори от него, ала той я познаваше прекалено добре.
Знаеше и това, че я измъчва чувство за вина, че изпитва съжаление към мъртвата. И при все това не можеше да пренебрегне вроденото си чувство за дълг, което не й позволяваше да обяви случая за приключен. Една от причините да бъде влюбен в нея беше способността й да изпитва силни чувства, обуздавани от трезвия й разум.
Понечи да я целуне, но точно в този момент тя вдигна глава и се чукна в брадичката му. Двамата едновременно изругаха.