— Защото клубът е най-подходящото място за последната ти вечер като неомъжена жена. Погледни онзи тип на сцената — оная му работа стига до коленете. Добре, че помолих Крак да ни запази маса. Още няма полунощ, а вече е претъпкано.
— Слушай, утре ще се омъжвам и трябва да си почина — заяви Ив и си каза, че извинението за предстоящата сватба навярно ще вразуми приятелката й.
— Точно затова имаш повод да се повеселиш. Отпусни се и се забавлявай. Ето че идва и нашата компания.
Ив беше свикнала с какви ли не изненади. Но онова, което вия, едва не я накара да изпадне в шок. На масата до сцената седяха Надин Фарст, Пийбоди, една жена, която вероятно беше Трина и… доктор Майра.
Тя зяпна от удивление, но преди да се съвземе, Крак изскочи иззад нея и я вдигна.
— Хей, сладурче, тази вечер ще се забавляваме. Изстудил съм и бутилка шампанско — подарък от шефа.
— Ако този бардак предлага истинско шампанско, приятел, готова съм да глътна тапата.
— Не е истинско, но е газирано, какво повече искаш! — Той я подхвърли, с което си спечели аплодисментите на околните, улови я във въздуха и я настани на масата. После добави: — Госпожи, надявам се да прекарате добре, иначе ще дърпам ушите на някого.
— Имаш страхотни приятели, Далас — обяви Надин и запали цигара. В подобно заведение никой не обръщаше внимание на забраната на тютюнопушенето. — Хайде, пийни едно. — Грабна бутилката и наля някаква странна течност в сравнително чистата чаша. — Ние вече започнахме.
— Накарах я да се преоблече. — Мейвис също седна на масата. — По целия път ми три сол на главата. — Внезапно очите й се насълзиха. — Зная, че се съгласи да дойде само за да ми направи удоволствие. — Грабна чашата на Ив, пресуши я и добави: — Искахме да те изненадаме, скъпа.
— И успяхте. Нима виждам доктор Майра?
Психиатърката широко се усмихна.
— Бях доктор Майра, когато влязох тук, ала вече не съм сигурна.
— Вдигам тост. — Пийбоди, която очевидно беше замаяна от изпития алкохол, стана и се подпря на масата, за да запази равновесие. Успя да вдигне чашата си, без да изплиска цялото й съдържание върху главата на Ив. — Да пием за най-страхотното ченге в скапания ни град, дето ще се омъжва за най-сексапилния тип, който съм виждала, и понеже е най-умната полицайка, ме назначи за постоянно в „Убийства“, където всеки би разбрал, че ми е мястото. Наздраве. — Пресуши чашата и седна обратно на мястото си, като широко се усмихна.
— Пийбоди! — Ив размаха пръст пред очите й. — Никога не съм те виждала в подобно състояние.
— Пияна съм като свиня, Далас.
— Виждам. Има ли някаква вероятност да ни сервират храна, която няма да застрашава живота ни? Умирам от глад.
— Бъдещата младоженка е гладна! — Мейвис, която все още беше напълно трезва, скочи на крака. — Сега ще се погрижа за вечерята, скъпа. Не ставай.
Ив я придърпа към себе си и й прошепна:
— Моля те, донеси ми и нещо за пиене, което да не е смъртоносно.
— О, Далас, нали сме на празненство!
— Точно затова. Искам да се забавлявам, но трябва да бъда с бистра глава на собствената си сватба.
— Колко трогателно! — Мейвис отново се просълзи и сложи глава на рамото на приятелката си.
Ив импулсивно я обърна към себе си и я целуна по устните.
— Благодаря за тържеството. Никой друг не би се досетил да го устрои.
— Идеята беше на Рурк. — Певицата подсмъркна и избърса очи с извезания си ръкав. — Заедно го организирахме.
— Типично за него. — Ив се усмихна и изгледа големите танцьори на сцената. Доля чашата на Надин и извика: — Хей, онзи тип с украсата от червени пера май ти е хвърлил око.
— Не думай. — Репортерката погледна към сцената.
— Обзалагам се, че не ти стиска.
— Какво? Мислиш, че не смея да се кача на сцената ли? Голямо чудо!
— Тогава го направи. — Ив широко се усмихна. — Хайде да се позабавляваме.
— И още как! — Надин стана, олюля се и извика на най-близкия танцьор: — Хей, гадже, дай ръка да се кача при теб.
Присъстващите я възнаградиха с ръкопляскания и изпаднаха във възторг, когато тя захвърли роклята си и остана по лилаво бельо. Ив тежко въздъхна и отпи от минералната си вода. Рурк беше прав, като казваше, че си подбира странни приятелки. Обърна се към жената, която действително се бе оказала Трина:
— Как си?
— В момента душата ми се е откъснала от тялото. Мисля, че се намира в Тибет.
— Така ли? — Ив погледна към доктор Майра и си каза, че ако се съди по възторжените й аплодисменти, нищо чудно скоро и тя да се качи на сцената. Помисли си още, че навярно по-късно и двете ще искат да забравят случилото се през тази абсурдна вечер. — Пийбоди, чуваш ли ме? — Тя ощипа помощничката си по ръката, за да привлече вниманието й. — Хайде да поръчаме нещо за ядене.