— Левият — поправи го Ив и със закъснение добави задължителното обръщение „сър“.
— Права си. — Уитни скръсти ръце върху бюрото си, без да откъсва поглед от младата жена. Беше й нанесъл огромна обида, докато тя разследваше случай, в който бяха замесени негови близки. Осъзнаваше, че все още не му е простила. Безпрекословно изпълняваше заповедите му, проявяваше дължимото уважение към него, но грешката му беше сложила край на странното приятелство, зародило се между тях.
— Доколкото разбрах, става дума за убийство.
— Все още не разполагам с резултатите от аутопсията, но по всичко личи, че Бумър е бил пребит и удушен, преди да бъде хвърлен в реката. Бих искала да се заема с разследването.
— Работеше ли съвместно с него по някакъв случай?
— Не, сър. От време на време той даваше сведения на хората от отдел „Наркотици“. Интересува ме служителя, на когото Бумър е сътрудничил.
Уитни кимна.
— С какво се занимаваш в момента, лейтенант?
— С няколко случая, които не изискват много работа.
— Което означава, че си претоварена. — Той вдигна ръце, сетне отново се облегна върху бюрото. — Далас, хората като Йохансен си търсят белята и обикновено я намират. Двамата с теб отлично знаем, че през летните горещини се извършват много повече убийства. Не мога да допусна една от най-добрите ми служителки да си губи времето с подобен случай.
Ив гневно стисна устни, сетне заяви:
— Може да е бил най-долнопробният мошеник, но беше и мой сътрудник.
Уитни си помисли, че прословутата й лоялност е причина за многобройните й успехи в работата.
— Разрешавам този случай да се разследва с приоритет през първите двайсет и четири часа. Давам ти още две денонощия, но ако не постигнеш никакъв резултат, ще прехвърля случая на следовател с по-нисш чин.
Ив не беше и очаквала по-дълъг срок.
— Моля да разрешите на полицай Пийбоди да ми сътрудничи.
Той гневно я изгледа.
— Нима искаш помощник за такъв елементарен случай?
— Точно така — невъзмутимо отвърна младата жена. — Пийбоди доказа, че притежава всички необходими качества за детектив. Всъщност тя се стреми към тази длъжност. Сигурна съм, че ще успее, ако натрупа повечко опит.
— Имаш я за три дни. Но ако възникне по-спешен случай, ще изтегля и двете ви.
— Да, сър. — Тя се обърна и се отправи към вратата.
— Далас! — извика Уитни. Преглътна гордостта си и продължи по-меко: — Ив… досега нямах възможност лично да ти пожелая всичко най-хубаво по повод предстоящата ти сватба.
Тя изненадано го изгледа, сетне се овладя и лицето й отново стана безизразно.
— Благодаря.
— Надявам се да бъдеш много щастлива.
— Дано.
Докато вървеше през лабиринта от коридори към своята канцелария, в главата й се въртяха тревожни мисли. Налагаше се да поиска услуга от човек, който й беше длъжник в това отношение. Не искаше никой да дочуе разговора, затова грижливо затвори вратата след себе си, преди да включи видеотелефона.
— Търся капитан Райън Фийни от отдела за електронна обработка на информацията.
Изпита огромно облекчение, когато на екрана се появи намръщеното му лице.
— Подранил си, Фийни.
— По дяволите, дори не успях да закуся — заяви той с погребален глас и отхапа от сандвича си. — Представи си само — в един от терминалите има повреда, която единствено аз мога да отстраня.
— Фактът, че си незаменим, изисква жертви. Знаеш ли защо те търся? Искам да събереш сведения за мен, но неофициално.
— Адски си падам по конспирациите. Казвай.
— Някой е пречукал Бумър.
— Жалко — изкоментира ирландецът и отхапа нов залък. — Беше долен тип, но с нас играеше честно. Кога са го очистили?
— Не знам със сигурност: днес призори извадили трупа му от река Йист. Информирана съм, че понякога е давал сведения на някого от отдел „Наркотици“. Можеш ли да откриеш името на колегата?
— Трудна работа Далас. За целта се налага да пренебрегна забраната и да проникна в засекретени програми.
— Не увъртай, Фийни. Съгласен ли си или отказваш?
— Мога да го направя — промърмори ирландецът. — Но се надявам, че няма да ме издадеш. Ченгетата мразят външни лица да проникват във файловете им.
— Не думай. Ще ти бъда много задължена, ако ми помогнеш, Фийни. Онзи, който е очистил Бумър, направо се е престарал. Следователно нашият доносник е разполагал с ценна информация. Изключено е да е била свързана със случаите, с които се занимавам в момента, тъй като са маловажни.