— Следователно сведенията са били за колегата от наркоотдела. Щом науча нещо, ще ти се обадя.
Ив прекъсна връзката, облегна се на стола и се опита да прогони от съзнанието си спомена за ужасяващото лице на Бумър. Беше сигурна, че са го удряли не само с метален прът или тръба, но и с юмруци. От опит знаеше каква силна болка причиняват кокалчетата на приетите, свити в юмруци.
Баща й имаше огромни длани.
Това беше едно от нещата, които се самозалъгваше, че не си спомня. Ала все още усещаше ударите, които я разтърсваха още преди мозъчните центрове да регистрират болката.
От кое се страхуваше повече? От побоите или от изнасилванията? Те се сливаха в смътните й спомени, които и до днес я караха да потръпва.
„Ръката на Бумър бе изкривена под особен ъгъл — помисли си тя. — Навярно е счупена и изместена.“ Внезапно й се стори, че дочува ужасяващия звук от счупване на кост, спомни си агонизиращата болка, която караше стомахът й да се преобръща, и скимтенето, изтръгващо се от устните й, притискани от огромна длан.
Напразно се опитваше да заличи от паметта си как я обливаше студена пот при мисълта, че човекът с жестоките юмруци ще се върне и ще продължи да я удря, докато тя се просне мъртва. Докато започне да се моли на Всевишния да й изпрати милостивата смърт.
На вратата се почука. Ив подскочи и едва сподави вика си. През стъклото видя Пийбоди, облечена в идеално изгладена униформа. Стоеше с изпънати рамене, сякаш се готвеше да отдаде чест.
Ив избърса с длан устните си, опитвайки да се овладее. Време бе да се залови за работа.
Трета глава
Приютът, където беше живял Бумър, се оказа малко по-приличен от подобни други заведения. Навремето тук се е помещавал долнопробен хотел, чиито стаи се наемали за по час от евтини проститутки — било преди най-древният занаят да бъде узаконен.
Сградата беше четириетажна, но нито един от собствениците не си беше направил труда да постави асансьор или елеватор. Долният етаж беше зает от неугледно фоайе, а за охраната се грижеше намръщен дроид.
Острата миризма, която ги лъхна на влизане, означаваше, че съвсем наскоро хората от здравното министерство са се погрижили да изтребят насекомите и гризачите, обитаващи старомодната сграда.
Дроидът имаше тик на дясното око, очевидно предизвикан от повреден микрочип. Втренчи здравото си око в значката на Ив и без да излиза от будката си, облицована с бронирано стъкло, заяви:
— Спазваме законите и не сме имали никакви неприятности с полицията.
— Става дума за Йохансен. — Ив прибра значката си. — Някой да го е посещавал напоследък?
Дясното око на дроида заподскача още по-силно.
— Не съм програмиран да наблюдавам посетителите, а да събирам наемите и да се грижа за съблюдаването на реда.
— Мога да конфискувам запаметяващите ти дискове и да ги прослушам.
Дроидът остана безмълвен, но лекото бръмчене беше признак, че сам прослушва дисковете си.
— Йохансен, стая 32, не се е връщал тук от осем часа и двайсет и осем минути. Излезе сам. През последните две седмици не го е посещавал никой.
— Свързвал ли се е с някого по телефона?
— Не използва нашата комуникационна система. Разполага със собствена.
— Налага се да направим оглед на стаята му.
— Трети етаж, втората врата вляво. Не плашете другите наематели. Тук никога не е стъпвала полиция.
— О, несъмнено тук е истински рай — иронично произнесе Ив и тръгна нагоре по стълбата, като не пропусна да забележи, че дървото е проядено от гризачи. — Приготви се за запис, Пийбоди.
— Да, лейтенант. — По-младата жена прикрепи записващото устройство към ризата си. — Щом е бил тук преди осем часа, са го очистили скоро, след като е излязъл.
— Но преди това жестоко са го пребили. — Ив разсеяно огледа стените, покрити с неприлични надписи и рисунки. Един от авторите очевидно беше зле с граматиката и думата „начукам“ непрекъснато се повтаряше. Но макар да беше погрешно изписана, значението й беше пределно ясно.
— Уютно местенце, а?
— Напомня ми за дома на баба.
Ив, която беше застанала пред вратата на стая 32, се обърна и възкликна:
— Добре ли чух? Стори ми се, че се пошегува! — Тя се изкикоти и извади шперца за кодовете. Пийбоди се изчерви до уши, но успя да се овладее до мига, когато дочу изщракването на ключалките.
— Все едно, че се е барикадирал — промърмори Ив. — Цели три ключалки и то от най-скъпите. Всяка струва колкото седмичната ми заплата. Но се оказва, че напразно си е хвърлил парите за тях. — Тя тежко въздъхна. — Говори лейтенант Ив Далас. Влизаме в жилището на жертвата. — Отвори вратата и възкликна: — По дяволите, Бумър, как си живял в такава кочина!