Горещината беше непоносима. В приюта нямаше климатична инсталация и температурата в помещенията се регулираше чрез отваряне или затваряне на прозорците. Бумър беше избрал втория вариант и сякаш бе заключил в стаята си лятната жега.
Вонеше на долнопробна и развалена храна, на мръсни дрехи и на уиски. Ив нареди на помощничката си да извърши първоначалния оглед, застана в центъра на стаичката, която бе с размерите на килер, и поклати глава.
Чаршафите върху тясното легло бяха на петна, които тя не изгаряше от желание да анализира. До кревата бяха нахвърляни кутии от заведения, доставящи храна за вкъщи. В четирите ъгъла на стаичката имаше купчини мръсни дрехи, които свидетелстваха, че прането не е било сред приоритетите в домакинството на Бумър. Ив усети как подметките й залепват към пода, а докато обикаляше из стаичката, те издаваха странни, всмукващи звуци.
Почувства, че се задушава и отвори прозореца. В тясното помещение нахлу шумът от въздушното и от уличното движение.
— Господи, каква кочина! — повтори тя. — Бумър изкарваше добри пари като полицейски информатор. Защо му е притрябвало да живее като скот?
— Навярно му е харесвало.
— Сигурно. — Ив сбърчи нос, отвори вратата на банята и надникна вътре, видя тоалетна чиния и умивалник от неръждаема стомана, както и кабинка за душ, в която би могло да се побере само джудже. Лъхна я смрад и стомахът й се сви.
— Вони така, сякаш има полуразложен труп. — Пое си въздух през устата и се върна в стаята. — Ето за какво е харчел парите си нашият приятел!
Пийбоди кимна и също се доближи до солидния плот, върху който стояха скъп компютър и устройство за комуникации. Към стената беше прикрепен огромен монитор, а полиците бяха претъпкани с дискове. Ив напосоки извади един и прочете етикета.
— Бумър си е падал по културата. Чуй само какво е гледал: „Големите цици на разни мръсници“.
— Този филм спечели „Оскар“ миналата година.
Ив изсумтя, захвърли диска обратно на полицата и възкликна:
— Така те искам, Пийбоди. Ще се нуждаеш от цялото си чувство за хумор, защото се налага да прегледаме и прослушаме цялата тази гадост. Опаковай дисковете в кашони, като отбелязваш номерата и заглавията върху етикетите. Ще се занимаем с тях в полицейското управление.
Включи видеотелефона и прослуша всички записани разговори. Набързо превъртя поръчките за храна и сеанса с видеопроститутка, който беше струвал на Бумър цели пет хилядарки. На два пъти му беше позвънил човек, когото подозираха, че търгува с наркотици, но двамата разговаряха само за спорт, предимно за бейзбол и за кеч. С известно любопитство Ив забеляза, че през последните трийсет часа доносникът два пъти е телефонирал в кабинета й, но не е оставил никакво съобщение.
— Опитвал се е да се свърже с мен — промълви тя, — но е затварял, без да съобщи името си. Това не е типично за него. — Извади диска и го подаде на сътрудничката си да го приложи към веществените доказателства.
— Нищо не подсказва, че е бил притеснен и разтревожен, лейтенант.
— Права си. Познавах го отлично и знам, че ако се е страхувал от някого, за миг щеше да довтаса в апартамента ми. Е, Пийбоди, надявам се, че си имаш задължителните ваксинации, защото ще трябва да преровим тази кочина.
Когато най-сетне свършиха, двете бяха мръсни, потънали в пот и изпълнени с отвращение. По заповед на Ив Пийбоди бе разкопчала яката на ризата си и беше запретнала ръкавите си. Ала потта продължаваше да се стича по лицето й и навлажняваше косата й, която се накъдряше още по-силно и се беше превърнала в маса от ситни къдрици.
— А пък аз си мислех, че братята ми са истински прасета.
Ив подритна купчинка мръсно бельо и попита:
— Колко братя имаш?
— Двама. И една сестра.
— Невероятно — кой днес има по четири деца!
— Родителите ми принадлежат към организацията „Свободна епоха“, лейтенант — смутено обясни Пийбоди, сякаш се извиняваше заради убежденията им. — Вярват в живота сред природата и в размножаването.
— Непрекъснато ме изненадваш с по нещо. Не мога да си представя, че жена като теб произлиза от подобно семейство. Как стана така, че не си на село и не отглеждаш люцерна и сюрия дечурлига?
— Харесва ми да се боря с лошите хора, лейтенант.
— Много похвално. — Ив беше оставила най-неприятното задължение за накрая. С неприкрито отвращение пристъпи към леглото и се втренчи в него. Представи си как по тялото й пъплят пълчища паразити. — Налага се да преобърнем матрака.
Помощничката й с мъка преглътна, сетне отвърна:
— Да, лейтенант.
— Не знам как се чувстваш, но след като свършим тук, отивам право в камерата за обеззаразяване.