— Моментално ще ви последвам, лейтенант.
— Да се престрашим и да започваме.
Първо свалиха чаршафите, които воняха и бяха покрити с петна. Ив можеше да ги остави на „метачите“ за анализ, но вече бе изключила възможността Бумър да е бил убит в жилището си.
Все пак щателно се залови с претърсването на леглото, като извади възглавницата от калъфката и опипа дюшека. Сетне с Пийбоди хванаха матрака от двете страни и макар а тежеше, като че беше натъпкан с камъни, с пъшкане успяха да го обърнат.
— Започвам да вярвам, че Господ съществува — промълви Ив.
Към долната страна на дюшека бяха прикрепени две пакетчета. В едното имаше светлосин прах, а в другото — запечатан диск. Ив внимателно ги дръпна. Потисна желанието си да отвори първото пакетче и огледа диска. Върху него нямаше етикетче с надпис, но за разлика от другите искове беше грижливо опакован, за да не се напраши.
При други обстоятелства тя моментално би го вкарала компютъра на Бумър. Находката я накара да забрави вонята, потта, дори мръсотията. Но изпитваше нарастващ ужас при мисълта какви микрокосмически паразити пълзят по кожата й.
— Да се махаме от тук!
Изчака, докато Пийбоди изнесе в коридора кашона с веществените доказателства. Хвърли последен поглед към отвратителното жилище на своя информатор, затвори вратата, запечата я и остави запалена червена лампичка, означаваща, че обектът се охранява от полицията.
Обезпаразитяването не беше болезнено, но процедурата не беше приятна. Единственото й преимущество бе, че не траеше дълго. Ив и Пийбоди седяха голи в малката, сферична камера, чиито бели стени отразяваха светлината.
— Все пак това е суха жега — заяви Пийбоди.
— Винаги съм си представяла, че в ада е горещо и тясно като в тази камера. — Ив затвори очи и си наложи да се отпусне. Не страдаше от клаустрофобия, но малките помещения я изнервяха. — Знаеш ли, Бумър ми беше сътрудник от пет години. Естествено външността му не беше на изискан джентълмен, но никога не бих предположила, че живее в подобна кочина. — Въздъхна и си помисли, че все още надушва вонята. — Опиши ми какво видя в банята.
— Мръсотия, мухъл, засъхнала пяна, захабени пешкири. Два сапуна, единият още в опаковката, половин шише шампоан, паста за зъби, ултравиолетова четка и самобръсначка. Един гребен, при това счупен.
— Средства за поддържане на личната хигиена и на добър външен вид. Както вече споменах. Бумър не изглеждаше никак зле. Дори си въобразяваше, че е голям Дон Жуан. Навярно „метачите“ ще ни съобщят, че остатъците от храната са отпреди две-три седмици. Навярно и дрехите му не са прани оттогава. Какво ти говори това?
— Че не е излизал от дома си. Бил е разтревожен, изплашен или толкова зает, че не е имал време за нищо друго.
— Точно така. Не е бил изплашен до смърт — иначе щеше да дотича при мен и да излее душата си — но все пак се е страхувал достатъчно, за да скрие двете пакетчета под матрака.
— Където никой не би се престрашил да ги потърси — сухо отбеляза Пийбоди.
— Бумър не беше особено умен, но понякога имаше проблясъци… Имаш ли представа какъв може да е този прах?
— Наркотик.
— Никога не съм виждала химическа дрога с подобен цвят. Навярно е нещо ново — на глас размишляваше Ив. — В този момент ярката светлина помръкна, прозвуча сигнал. — Изглежда, вече сме чисти. Да побързаме — нямам търпение да прегледам онзи диск.
— По дяволите, това пък какво е? — Ив намръщено се втренчи в монитора. Сетне машинално заопипва огромния диамант, който носеше като медальон.
— Мисля, че е някаква формула.
— Дотолкова ми стига умът, Пийбоди.
— Да, лейтенант — смирено отвърна по-младата жена и отстъпи крачка назад.
— По дяволите, как мразя всички науки! — Ив с надежда се обърна към сътрудничката си. — Може би ти си наясно за какво става дума?
— Не, лейтенант. Представа си нямам.
Ив почувства как очите й се премрежват от цифрите, числата и символите на екрана. След миг обяви:
— Компютърът ми не е програмиран за подобни глупости. Налага се да изпратим диска за анализ в лабораторията. — Нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото и добави: — Нещо ми подсказва, че това е формулата за праха, който открихме, но как, по дяволите, Бумър се е добрал до нея? И кой е човекът от отдел „Наркотици“, на когото също е сътрудничил, всъщност ти откъде знаеш, че мъртвецът е мой информатор?
Опитвайки се да прикрие смущението си, Пийбоди се престори, че разглежда цифрите и символите на екрана.
— Споменавахте името му в няколко рапорта за приключени разследвания, които се разпространяват във всички полицейски отдели, лейтенант.