— Не съм мислила да го правя. Имам достатъчно дрехи.
— Те подхождат на лейтенант Далас — каза Леонардо, — но съпругата на Рурк ще се нуждае от съвсем различен тип тоалети.
— Може би ще се споразумеем. — Ив осъзна, че иска да притежава тази рокля. Представяше си колко добре ще изглежда в нея.
— Великолепно. А сега се съблечи…
Младата жена смаяно го изгледа и се сопна:
— Хей, какво си въобразяваш…
— За да ти взема мерките — побърза да добави дизайнерът. Беше забелязал убийствения й поглед, който го накара да скочи на крака и да се отдръпне. Леонардо обожаваше жените и разбираше кога са разгневени. С други думи той се страхуваше от тях. — Представи си, че съм твоят лекар. Не мога да направя точна скица на модела, ако не познавам тялото ти. При това съм художник и джентълмен — с достойнство произнесе той. — Но Мейвис може да остане, ако се чувстваш неловко.
Ив наклони глава и заяви:
— Не ме е страх от теб, приятелче. А пък ако решиш да се държиш непристойно или само си го помислиш, сам ще се убедиш, че не говоря празни приказки.
— Не се и съмнявам. — Той взе някакъв апарат и обясни: — Това е моят скенер, който ще вземе мерките ти най-прецизно. Но за целта трябва да бъдеш напълно гола.
— Престани да се хилиш, Мейвис! — озъби се Ив. — Върви и ни донеси още от този прекрасен чай.
— Добре. И без това вече съм те виждала гола. — Тя отправи няколко въздушни целувки към любимия си и излезе.
— Имам други идеи… за дрехи, разбира се — побърза да обясни Леонардо като забеляза как младата жена присви очи. — Първо — бельото, което ще носиш под сватбената рокля. И още ежедневни и вечерни тоалети, дрехи за спорт. Къде ще прекарате медения месец?
— Не знам. Не съм мислила по този въпрос. — Тя примирено свали обувките си и разкопча джинсите си.
— В такъв случай Рурк ще те изненада. Компютър, искам нов файл под название „Далас“, който да включва мерки, цвят на косата и очите, височина и тегло. — Когато Ив свали ризата си, той пристъпи към нея със скенера. — Събери краката и се изправи. Височина — един седемдесет и три, тегло — шейсет килограма.
— Откога спиш с Мейвис?
Леонардо се престори, че не е чул въпроса й и продължи да диктува нови данни, сетне отвърна:
— От около две седмици. Много я обичам и държа на нея. Обиколка на талията шейсет и осем сантиметра.
— Кога започна да спиш с нея — преди или след като разбра, че най-добрата й приятелка се омъжва за Рурк?
Леонардо се вкамени и в златистите му очи проблеснаха гневни пламъчета.
— Не използвам Мейвис, за да получа поръчки. Не чувстваш ли, че я обиждаш?
— Длъжна бях да проверя. Аз също много я обичам. Ако решим да се споразумеем, трябва да съм сигурна, че играеш с открити карти. Ето защо…
В този миг се случи нещо неочаквано. В ателието влетя като комета жена, издокарана с черна рокля, плътно прилепваща към тялото й. Устните й бяха разтегнати в ужасна гримаса, която разкриваше белите й, равни зъби, пръстите й с дълъг, червен маникюр бяха свити като нокти на граблива птица.
— Ах ти, мръсен измамнико, дето ми забиваш нож в гърба! — провикна се непознатата и се нахвърли върху Леонардо като хищник, който напада жертвата си, но подтикван от страха, дизайнерът грациозно отскочи встрани, после запелтечи:
— Пандора, сега ще ти обясня…
— Обясни ми какво прави тук тази особа! — Непознатата гневно се извърна към Ив, замахна и замалко не извади очите й с дългите си нокти.
Ив нямаше друг избор, освен да удари нападателката, която рухна на пода.
— Божичко, Божичко — повтаряше Леонардо, печално привел рамене, и кършеше огромните си като лопати ръце.
Втора глава
— Наложително ли беше да я удариш?
Ив, която наблюдаваше как жената постепенно идва в съзнание, отговори простичко:
— Да.
Леонардо остави скенера на пода и въздъхна.
— Сигурен съм, че сега тя ще превърне живота ми в истински ад.
— Лицето ми, лицето ми! — Като се съвзе напълно, Пандора бавно се изправи на крака и предпазливо докосна челюстта си. — Имам ли синини? Личат ли си? След един час имам снимки.
Ив вдигна рамене.
— Май няма да отидеш.
Очевидно мислите на Пандора се мятаха в съзнанието й като обезумяла газела. Внезапно тя се обърна към Ив и просъска през стиснатите си зъби:
— Свършено е с теб, кучко. Ще те съсипя! Никога повече няма да се появиш по телевизията и за нищо на света не ще стъпиш отново на подиума, където дефилират манекени. Знаеш ли коя съм?