При създадените обстоятелства фактът, че е гола, подсили раздразнението на Ив.
— Хич не ме е грижа коя си!
— Какво става тук? По дяволите, Далас, той иска само да вземе мерките ти… Ах! — Мейвис, която влетя в ателието, понесла две чаши, буквално се вкамени. — Здравей, Пандора.
— О, значи и ти си тук. — Очевидно Пандора не беше изразходвала цялата си злоба и жлъч. Хвърли се като тигрица върху Мейвис, чашите полетяха на земята. След секунда двете жени се боричкаха на пода и се опитваха взаимно да си изскубят косите.
— Престанете, за бога! — извика Ив. Съжали, че не носи шоковия си пистолет, за да прекрати недостойната схватка. — По дяволите, Леонардо, помогни ми да ги разтървем преди да се стигне до фатален край. — Тя се хвърли в мелето и задърпа ръцете и краката на двете жени. Сетне, за собствено удовлетворение, удари с лакът Пандора право в ребрата и извика: — Ей богу, ще те вкарам в ареста! — Тъй като не разполагаше с каквото и да било друго, побърза да нахлузи джинсите си, възседна Пандора и извади значката от джоба си. — Погледни, идиотка такава! Аз съм ченге. Засега си обвинена в упражняване на физическо насилие и в нанасяне на побой, но ако не се усмириш, ще измисля още нещо.
— Разкарай си кльощавия задник от мен — спокойно произнесе Пандора и завидното й самообладание накара Ив машинално да се отмести.
Пандора се изправи на крака, изтупа черната си прилепнала рокля, презрително изсумтя, отметна гъстата си, огненочервена коса, сетне презрително изгледа Леонардо със зелените си очи, обрамчени с гъсти ресници.
— Значи една жена вече не ти е достатъчна, боклук такъв! — Повдигна изящната си брадичка и последователно измери Ив и Мейвис от глава до пети. — Апетитът ти вероятно е нараснал, но очевидно количеството се отразява на качеството. Разочарована съм от лошия ти вкус, драги.
— Пандора, изслушай ме. — Леонардо, който още не можеше напълно да дойде на себе си и сякаш всеки момент очакваше нова словесна атака, нервно навлажни устните си с език. — Ще ти обясня всичко. Лейтенант Далас е моя клиентка.
Червенокосата изсъска като кобра:
— О, така ли си започнал да наричаш любовниците си? Нима си въобразяваш, че можеш да ме захвърлиш като прочетен вестник, Леонардо? В тази игра аз диктувам условията.
Мейвис докуцука до исполина и го прегърна през кръста.
— Леонардо не се нуждае от теб, нито пък те желае.
— Пет пари не давам какво желае. Колкото до това дали съм му необходима… — Плътните й устни се извиха в неприятна усмивка. — Май не ти е обяснил нещата от живота, малката. Ако не съм аз, следващия месец няма да има ревю на неговите второразредни модели. Нашият приятел не ще успее да продаде нищо, следователно няма да разполага със средства да плати за платовете и за материалите, както и да върне тлъстия заем, който получи от момчетата, дето не обичат да чакат за парите си.
Пое си дълбоко въздух и огледа счупените си нокти. Гневът й прилягаше не по-малко от елегантната черна рокля.
— Направо ще ти съдерат кожата, Леонардо. През следващите няколко дни съм доста заета, но ще направя всичко възможно да се срещна със спонсорите ти. Как мислиш, че ще реагират, когато им обясня, че не искам да снижавам критериите си и да демонстрирам твоите долнопробни модели?
— Няма да го направиш, напи? — прошепна Леонардо с нескрит ужас. Ив беше уверена, че паниката му действа на Пандора както поредната инжекция действа на наркоман. — Това ще означава край на кариерата ми. Заложил съм всичко на ревюто — време, пари…
— Жалко, че не си помислил за подробностите, когато си вкарал в леглото си тази малка мръсница. — Тя присви очи. — Мисля, че до края на седмицата ще успея да обядвам с хората, които са ти отпуснали кредити. Следователно разполагаш само с няколко дни, за да прецениш по-нататъшните си действия, скъпи. Отърви се от новата играчка или скъпо ще си платиш. Знаеш къде да ме намериш.
Сетне, с походката на манекенка се отправи към вратата и на излизане я затръшна, сякаш да подчертае последните си думи.
— По дяволите! — Леонардо се строполи на най-близкия стол и с длани закри лицето си. — Както винаги Пандора се появи в най-неподходящи я момент.
— Моля те, не й позволявай да съсипе кариерата ти, да отрови любовта ни! — Мейвис, която бе готова да се разплаче, коленичи пред исполина. — Не й разрешавай да ти диктува как да живееш, нито да те изнудва. — Внезапно в очите й проблесна искрица надежда и тя скочи на крака. — Но тя действително го изнудваше, Далас. Защо не я арестуваш?
Ив дозакопча ризата, която беше успяла да облече в суматохата.