Нанси Крес
Безсмъртни в Испания
На Маркос — отново!
Книга първа
Лейша
2008 г.
С енергичност и безсънна бдителност, вървете напред и ни дарявайте с нови победи.
1
Двамата седяха сковано в старинните кресла „Еймз“, въпреки желанието си да бъдат тук. Казано по-точно, единият не искаше, а другият негодуваше срещу нежеланието на първия. Нищо ново за доктор Онг. Само след две минути вече го знаеше със сигурност — жената бе мълчаливият, но яростен противник. Но щеше да загуби.
— Бас държа, че вече сте приключили с проверката за нашата платежоспособност — произнесе с дълбок, приятен бас мъжът, Роджър Камдън. — Тъй че, докторе, не е ли време да ни запознаете с подробностите?
— Ама, разбира се — сепна се Онг. — Всъщност, по-добре е да започнете вие — коя от всички предлагани генетични модификации ви се струва най-привлекателна за вашето дете?
Жената неочаквано се размърда в креслото. Вероятно наближаваше трийсетте — очевидно му бе втора съпруга, — но погледът й вече издаваше умора, като че ли от постоянната надпревара с Роджър Камдън. Съвсем обяснимо за Онг. Госпожа Камдън имаше кестеняви коси и кафяви очи, а кожата й бе с мургав оттенък, който щеше да е привлекателен, ако не контрастираше така неприятно с необичайно бледото й лице. Носеше кафяв костюм — нито модерен, нито евтин — и обувки, в които удобството и елегантността се допълваха умело. Онг погледна крадешком към документите, за да си припомни името й. Казваше се Елизабет, но сигурно и другите го забравяха също тъй лесно. Седнал до нея, Роджър Камдън излъчваше дразнеща жизненост — цъфтящ мъж на средна възраст, с изрядно оформена прическа и скъп италиански костюм. Нямаше нужда да се взира в документите, за да си припомни кой е човекът прел него. Дори във вчерашния брой на „Уолстрийт джърнал“ имаше карикатура на Камдън по повод водещата му роля в трансграничното информационно инвестиране. Какво точно означаваше последното, за доктор Онг оставаше загадка.
— Момиченце — произнесе Елизабет Камдън. Онг остана изненадан, не очакваше да заговори първа. Гласът й криеше още една изненада — великолепен, с много изискан британски акцент. — Русичко. Със зелени очи. Високо и стройно.
Онг се усмихна.
— Външният вид не е проблем, уверен съм, че и вие го знаете. А що се отнася до телосложението, в тази насока можем да добавим само генетична предразположеност. Останалото зависи от хранителните навици…
— Да, да, разбира се — прекъсна го нетърпеливо Роджър Камдън. — Искаме обаче да е умно. Много интелигентно. И да е дръзко. Да обича авантюрите.
— Съжалявам, господин Камдън, но все още не познаваме чак дотам чертите на характера, че да ги включваме в генетич…
— Само ви изпитвах — ухили се Камдън и махна небрежно с ръка.
— И да има музикални способности — добави Елизабет Камдън.
— Пак ще повторя, госпожо Камдън, всичко, което мога да ви обещая, е само предразположение към музиката.
— И това ни стига — отсече Камдън. — Освен това искам пълен набор от генетични заложби срещу всякакви заболявания.
— Разбира се — кимна доктор Онг. Двамата срещу него мълчаха. Дотук изискванията им с нищо не надхвърляха възможностите, които тлъстият портфейл на Роджър Камдън притежаваше. Значи главното предстоеше. Онг си пое дъх. Напрежението изпълваше стаята с невидими светкавици.
— И… — рече Камдън, — никаква нужда от сън.
Елизабет Камдън завъртя рязко глава и се втренчи в прозореца.
Онг облиза нервно устни.
— Мога ли да се осведомя откъде сте узнали, че има разработки в тази насока? — попита той.
Камдън се ухили.
— Не отричате, значи. Вижте докторе, за последното съм готов да заплатя всякаква цена.
Онг едва сдържаше гнева си.
— Как научихте за съществуването на програмата? — повтори натъртено той.
Камдън бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Коприненият плат се сбръчка и изду — в края на краищата тялото и дрехата произхождаха от различни класи. Едва сега Онг си спомни, че Камдън е ягаист — почитател и дори личен приятел на самия Кензо Ягаи. Това, което му подаде, бе копие от доклада за научните разработки.
— Не си правете труда да търсите източника на тази информация сред вашите служители, докторе. Няма да го откриете, уверявам ви. Нито който и да било друг. — Той се наведе напред и тонът му внезапно претърпя драматична промяна. — Вижте, знам, че сте създали двайсет деца, които въобще, ама въобще не спят, че деветнайсет от тях са здрави, интелигентни, физически и психически напълно нормални. Дори повече от нормални, с недвусмислени белези за преждевременно развитие. Най-голямото сега е на четири години и вече владее два езика. Знам също, че възнамерявате до няколко години да пуснете тази модификация на пазара. Но аз я искам за дъщеря си сега. Цената, както казах, е без значение.