— Не — поправи я той. — Някои японци мислят така. Внимавай с обобщенията, Лейша. Ягаи патентова и лицензира своята Я-енергия в Съединените щати, защото тук духът на личното предприемачество все още не беше умрял. Благодарение на изобретението му, нашата страна се върна обратно в лоното на индивидуалната ползокрация, а Япония бе принудена да ни следва по този път.
— Баща ти бе един от хората, които защитаваха този възглед от самото начало — добави Сюзън. — Изяж си граха, Лейша.
Сюзън и Роджър бяха женени не повече от година, но за Лейша присъствието на Сюзън в къщата все още бе някак странно. Все така я харесваше, а и баща й често повтаряше, че Сюзън била ценна добавка към дома — интелигентна, амбициозна, общителна. Като Лейша.
— Запомни, Лейша — продължи баща й, — ползата на всеки от нас за обществото, а и за самия себе си, се гради на това, което ние правим, а не което мислим, че другите трябва да направят. Хората търгуват с умението си да вършат разни неща и от това печелят всички. Основите на съвременната цивилизация се опират на договора. Всички съглашения са доброволни и от взаимна изгода. В противовес на принудата, която, като средство за постигане на цели, е напълно погрешна.
— Силните нямат право да отнемат каквото и да било от слабите — рече Сюзън. — Алиса, скъпа, ти също не забравяй граха.
— Нито слабите да отнемат със сила от силните — кимна Камдън. — Мисля, че ще го чуеш и от Кензо Ягаи тази вечер.
— Не обичам грах — заяви Алиса.
— Но тялото ти го обича — отвърна Сюзън. — Грахът е много полезен.
Алиса се усмихна. Лейша я погледна обнадеждено — напоследък сестра й все по-рядко се смееше.
— Тялото ми не е сключило договор с граха.
— Напротив — възрази малко нервно Роджър. — То ще извлече необходимата полза. А сега яж!
Усмивката на Алиса се стопи. Лейша забоде поглед в чинията. Изведнъж си помисли, че е намерила изход.
— Не, татко, почакай — тялото на Алиса има полза, но каква е ползата за бедния грах? Това не е взаимно изгоден договор! Алиса е права!
Камдън избухна в смях.
— Тя е на единайсет години… на единайсет — промърмори той. Дори Алиса се усмихна и Лейша размаха победоносно вилицата си, следейки малкото й светло отражение върху отсрещната стена.
Алиса отказа да слуша лекцията на Кензо Ягаи. Щеше да спи у приятелката си Джули. Още по-изненадващо бе, че Сюзън също няма да присъства. Двамата с баща й си размениха странни погледи на вратата, но Лейша бе твърде развълнувана да мисли за това. Предстоеше й да чуе Кензо Ягаи.
Ягаи бе дребен мъж, мургав и строен. Лейша хареса акцента му. Понрави й се и още нещо в него, но в началото не можеше да го определи.
— Татко — прошепна тя в мрака на аудиторията, — той е щастлив.
Баща й я прегърна мълчаливо.
Ягаи говореше за духовността на икономиката. „Духовността на един човек, която се изразява в достойнството му да бъде такъв, почива на собствените му старания в тази насока. Духовността и ползата за околните не са заложени автоматично, по рождение, у благородника — достатъчно е да погледнем назад в историята, за да се убедим в това. Духовността и ползата не лежат и в предаваните по наследство богатства. Наследникът може да се окаже крадец, нехранимайко, експлоататор, човек, който ще пропилее богатството и ще напусне света беден. Достойнството и ползата не са и неотменим атрибут на самото съществуване. Серийният убиец съществува, но ползата му за обществото е отрицателна, а в жаждата да убива няма капчица достойнство.
Не, духовността и достойнството се пораждат само и единствено от индивидуалните усилия на всеки от нас. Да отнемеш на някого правото да се реализира или да търгуваш с постигнатото от него, означава да му отнемеш духовността и достойнството. Затова се провали комунистическата идея. Всяка принуда, всеки насилствен опит да бъдат отнети на хората възможностите за доброволна самоизява, водят до духовно поражение и отслабване на обществото. Военната повинност, кражбата, измамата, насилието, социалното благополучие, расовото и религиозно деление — всички те лишават човек от правото му на избор, от правото му да постига сам и сам да търгува с постигнатото. Насилието е евтина измама. То не създава. Само свободата — свободата да постигаш, свободата да търгуваш свободно с това което си постигнал — може да сътвори среда, съответстваща на духовността и достойнството на хората.“
Лейша ръкопляска толкова силно, че я заболяха ръцете. Докато вървяха по коридора към задната част на сцената, й се струваше, че ще спре да диша. Кензо Ягаи!