Шест чифта очи се впиха в чашата, която Керъл държеше.
— Хайде — подкани ги тя. — Кой пръв ще пие? Да знаете какви усилия ми костваше да го доставя.
— Как го намери? — попита Ричард — единствен в групата, освен Тони, от не толкова заможно семейство. — В течна форма, за пиене…
— Дженифър го направи — поясни Керъл и пет чифта очи се втренчиха в Дженифър Шарифи. Още не бяха свикнали с нея, макар да я познаваха от две седмици — откакто дойде на гости у Керъл. Тя беше дъщеря на прочута холивудска кинозвезда и арабски принц, който някога бе мечтал да основе династия от неспящи. Сега кинозвездата бе станала застаряваща наркоманка, а принцът, който навреме бе изтеглил парите си от петролния бизнес, за да ги вложи в идеята на Кензо Ягаи, бе мъртъв. Дженифър Шарифи бе по-богата, отколкото щеше да бъде Лейша, дори когато получи наследство си, но отсега проявяваше странни вкусове и интереси. Чашата, която Керъл държеше, съдържаше интерлевкин–1 — мощен катализатор на имунната система и едно от многото вещества, които като странична реакция предизвикваха бързонастъпващ и дълбок сън.
Лейша не откъсваше очи от чашата. В слабините й се надигаше странно, топло усещане, различно от онова, което изпитваше, когато се любеха с Ричард. Видя, че Дженифър я гледа и се изчерви.
Дженифър я безпокоеше. Никога досега Лейша не беше виждала неспяща, която не се смее, говори малко и произнася всяка дума с отчетливо безразличие. Започваше да се пита кое е онова, което Дженифър не казва. Странно, но й беше чужда във всичко, за разлика от момчетата, които бяха привлечени от дългата й черна коса, стройното тяло и примамливите й форми.
— Дай ми я! — каза Тони.
Керъл му подаде чашата.
— Помни, само една глътка.
Тони вдигна чашата, спря и ги изгледа над ръба й. Очите му пламтяха като въгленчета. После отпи.
Керъл дръпна чашата от ръката му. Всички погледи бяха насочени към Тони. След минута той лежеше на каменистата почва, след две — затвори очи и потъна в дълбок сън.
И друг път бяха виждали заспали — родителите си, приятели, дошли на гости, непознати по пейките. Но това беше Тони. Спогледаха се с безпокойство, но никой не смееше да заговори. Лейша отново почувства меката топлина в слабините си. Избягваше да среща погледа на Дженифър.
Когато дойде нейния ред тя отпи бавно и после подаде чашата на Ричард. Главата й внезапно натежа, сякаш беше натъпкана с влажни парцали. Дърветата отвъд къпинака взеха да се мержелеят. Замъгли се и светлината от портативната лампа. Вече не беше ярка и чиста, а насечена и в нея сякаш плуваха едри мехури. Сетне мракът започна да се спуска, отнемайки й всичко, отнемайки разума й. „Татко!“ — опита се да извика тя, да се вкопчи в него, но мракът я отнесе.
Всички се събудиха с главоболие. Влачеха се из озарената от първите лъчи на слънцето гора, а всяка крачка беше непоносимо мъчение. Лейша гледаше да е по-далеч от Ричард.
Само Дженифър намери сили да каже.
— Ето че вече знаем — произнесе тя, а в гласа й се долавяше странно задоволство.
Трябваше да мине цял ден, преди пулсиращата болка в слепоочията, гаденето и спазмите в стомаха да изчезнат. Остана си в стаята, насаме с отвратителните усещания и въпреки горещината цялото й тяло трепереше.
— Искам утре да дойдеш с мен — най-малко за десети път повтори Лейша. — И двете заминаваме след няколко дни за колежите, това е последната ни възможност. Наистина държа да се запознаеш с Ричард.
Алиса лежеше по корем на леглото. Кестенявата й коса беше разрошена, носеше скъп копринен гащеризон с навити до коленете крачоли.
— Защо? Какво ти пука дали ще се запозная с твоя Ричард?
— Защото си ми сестра. — Не каза „близначка“, избягваше тази дума за да не ядосва Алиса.
— Не искам… — но се сепна, когато видя изражението на Лейша. — Извинявай, не исках да бъда груба. Но, повярвай ми, нямам никакво желание.
— Няма да са всички. Само Ричард. Моля те само за един час, обещавам ти. После ще си събереш багажа.
— Няма да заминавам никъде.
Лейша я погледна ококорено.
— Бременна съм — добави Алиса.
Лейша се отпусна на леглото. Алиса се претърколи по гръб, отметна кичур от очите си и се засмя.