— Така е. Знаем го. Но ние — ягаистите.
— Ягаистите дърпат конците във финансовия свят. Но и да не е така, скоро ще стане. В едно нещо обаче бъркаш, Стю — подценяваш волята на мнозинството. Тълпата никога не е обичала тези, които са най-отпред.
— Надявам се да си права. Защото, не знам дали ти е известно, но съм влюбен в теб.
Когато се прибра у дома за Деня на благодарността, тя разказа на Ричард за Стюарт. Изслуша я със стиснати устни.
— Спящ — бе първият му коментар.
— Той е личност. Добър, интелигентен, амбициозен.
— Знаеш ли какво са направили твоите добри интелигентни спящи, Лейша? Забранили са на Джини да участва в Олимпиадата. Формулировката: „Генетични изменения, идентични на злоупотреба със стероидни препарати, с цел да се получи неправомерно, от спортна гледна точка, преимущество“. Чу ли, че Крис Деверю напуснал Станфърд? Разбили са лабораторията му и са унищожили двегодишния му труд върху запаметяващите протеини. А софтуерната компания на Кевин Бейкър води истинска необявена война с неясно от кого подета кампания против употребата на техните продукти, защото били създадени от творения с нечовешки мозъци! Корупция, душевно заробване, лов на вещици — цялата торба с мръсни трикове. Събуди се, Лейша!
Двамата потънаха в мълчание, но всеки си мислеше за своето. Минутите се нижеха една след друга. Накрая той заговори.
— Обичаш ли го?
— Да — отвърна Лейша. — Прости ми.
— Ти си го избрала. Какво правиш, докато спи? Гледаш ли го?
— Изкарваш го така, че да прилича на перверзия!
Ричард не отговори. Тя въздъхна и продължи, като едва сдържаше яда си:
— Когато Стюарт спи, аз работя. Също като теб. О, Ричард. Не исках да ти причинявам болка. Нито пък смятам да се отделя от групата. Но според мен между нас и тях няма никаква разлика — ние сме от един вид. Нима ще ме накажеш за това? И ти ли искаш да се присъединиш към омразата? Или смяташ да ми заявиш, че нямам право да бъда част от един свят, където има честни и добри хора, макар и спящи? Нима наистина мислиш, че най-важното разделение между хората е в някакво генетично различие, а не във възгледите и идеалите им? Сега остава да ме накараш да избирам — или тях, или вас!
— Не става дума за избор — отвърна притихнало Ричард. — Поне засега.
Камдън посрещна пролетта с влошено здраве. Тъпчеше се с хапчета за високото си кръвно, вече не крачеше така бодро, на всичко отгоре двамата със Сюзън бяха решили да се развеждат. Съобщи го на Лейша официално.
— Тя се е променила, Лейша, не е същата, каквато беше. И ти го виждаш. Беше независима, способна и щастлива, а сега е само досадна. Съгласна си, нали?
Не можеше да не се съгласи. На времето тъкмо Сюзън им измисляше нови игри, увличаше ги, и двете с Алиса никога не скучаеха с нея. Алиса също я обичаше.
— Татко, дай ми адреса на Алиса.
— Казах ти още в Харвард, че не го знам — отвърна раздразнено Роджър и се намести във фотьойла. През януари Кензо Ягаи бе умрял от рак на панкреаса и дълго след това Камдън не можа да се възстанови от загубата. — Пращам й парите по адвокат. Тя поиска така.
— Тогава дай ми адреса на адвоката.
Но и Джон Яровски, адвокатът на Камдън, отказа да й даде адреса.
— Тя не иска да се среща с никого, госпожице Камдън. Имала нужда да се откъсне от света.
— Не и от мен — заяви Лейша.
— И от вас — отвърна той и на устните му трепна злобна усмивка, като тази на Дейв Ханауей.
Лейша отлетя за Остин преди да се върне в Бостън, и намери Кевин Бейкър. Каза му какво иска и той събра малък екип от най-добрите си програмисти. Само след два часа те измъкнаха адреса на Алиса от компютъра на Яровски. За първи път търсеше помощ от неспящ и я бе получила веднага, без да й искат нищо в замяна.
Алиса беше в Пенсилвания. Следващия уикенд Лейша нае вертолет и пилот и отлетя за Хай Ридж в Апалачите.
Кацнаха пред самотна дървена къщичка, отдалечена на двайсет и пет мили от най-близката болница. Алиса живееше с някакъв тип на име Ед — мълчалив дърводелец, поне двайсетина години по-възрастен от нея — който бе сковал собственоръчно къщата от грубо одялани трупи. Имаше вода и ток, но никаква връзка със света. Алиса наближаваше осмия месец на бременността.
— Не исках никой да ме безпокои тук — посрещна я начумерено тя. — Защо си дошла?
— Защото съм ти сестра.
— Божичко, погледни се само. Така ли се носите в Харвард? С тези ботуши? Кога ще се научиш да се обличаш, Лейша? Или ще ставаш като онези раздърпани интелектуалки?