— Никога не съм боледувала — рече Лейша.
— Не съвсем. Дребна шарка и три незначителни настинки до края на четвъртата година — отвърна Сюзън. — Което не те прави по-малко здрава. Наложи се да преминем към алтернативната теория за имуностимулиране, а именно отделянето на имуноактивни елементи по време на съня съществува в противовес на една по-голяма чувствителност на тялото по време на сън или болест, вероятно свързано по някакъв начин с флуктуациите в телесната температура при REM-съня. С други думи, сънят предизвиква имунната чувствителност на която противодействат ендогенни пирогени от типа на ИЛ–1. Без сън няма да има такъв проблем. Следиш ли мисълта ми?
— Да.
— Права си. Глупав въпрос. — Сюзън отметна един кичур от челото си. Косата й бе започнала да посивява. — През тези години събрахме няколко хиляди томографски изображения на мозъци на неспящи в различен период от развитието им, плюс ЕЕГ, а така също проби от церебро-спиналната течност и всичко останало в тази насока. Но едно не можехме да направим — да надникнем в мозъците ви и да видим какво става вътре, докато не се случи нещастието с Берни Кун.
— Сюзън, говори направо. Няма какво да го усукваш.
— Ти няма да остарееш!
— Какво?
— О, ще има дребни козметични промени, например като отпускане на кожата от постоянното притегляне и други незначителни неща. Но липсата на сънни пептиди и останалите фактори въздействат върху имунната тъканно-възстановяващата система по начин, който засега не разбираме. Черният дроб на Берни бе в идеално състояние. Чудесни бели дробове, сърце, непокътната лимфна система, панкреас… Не просто здрави — в чудесно състояние! Последствия от тъканно възстановяване с размери, които съвременната наука не е в състояние да обясни. Органи, които не показват никакви следи от износване и застаряване, дори в минималната степен, допустима за един седемнайсет годишен младеж. Те просто се регенерират, отново и отново…
— Но докога? — прошепна Лейша.
— Кой, по дяволите, може да каже? Берни Кун бе твърде млад. Може да съществува някакъв механизъм, който да прекъсва регенерацията на определен етап и тогава всичко да се срине изведнъж, като проклетата картина на Дориан Грей. Но не смятам, че е така. Не вярвам естествено и този процес да продължи вечно — подобно нещо просто не е заложено в тъканите. Във всеки случай става дума за много продължителен период.
Лейша се загледа в замъглените образи зад стъклото на колата. Видя лицето на баща си между букетите с рози в ковчега. Сърцето му, лишено от способността да се регенерира, накрая бе отказало.
— Засега можем само да предполагаме как ще се развият нещата — продължи Сюзън. — Знаем, че пептидните структури, отговорни за повишеното напрежение в мозъка, свързано с желанието за сън, наподобяват участъци от бактериалната клетъчна стена. Не е изключено да съществува връзка между съня и патогенната рецептивност. И тук познанията ни куцат. Но това едва ли ще спре журналистите. Исках да те подготвя, защото скоро ще ви обявят за супермени, за хомо перфектус3 и за какво ли още не. За безсмъртни!
Известно време двете жени мълчаха. След това Лейша проговори:
— Възнамерявам да информирам и другите чрез мрежата. Не се безпокой — няма да изтече информация. Кевин Бейкър я създаде и никой не е в състояние да проникне вътре, ако не искаме.
— Вече си имате организация?
— Да.
Сюзън погледна часовника си.
— Време е да вървим. Ще закъснееш за полета.
— Сюзън…
— Да?
— Благодаря ти.
— За нищо — отвърна Сюзън и когато я погледна, Лейша прочете на лицето й нещо, което бе зървала и друг път — завист?
ТЪКАННО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. МНОГО ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД… — отекваше в ушите на Лейша по време на полета за Бостън. Тъканно възстановяване. И може би — безсмъртие. Не, не и това, рече си тя стреснато. Само това не.
— Виждам, че се усмихвате — заговори я мъжът до нея. — Да не сте били на някой голям купон в Чикаго?
— Не, на погребение.
Мъжът изглеждаше поразен, а после отвратен. Лейша се загледа през прозореца. Далеч долу се виждаха разчертани полета, подредени като на карта. Бели пухкави облаци закриваха хоризонта, екзотични цветя озарени от вътрешна светлина.
Писмото не беше по-дебело от всяко нормално писмо, само дето всеки от тях бе получил същото.
— Може да е бомба — подхвърли нервно Ричард. Лейша погледна още веднъж адреса на получателя: ГОСПОЖИЦА ЛЕИША КАМДЪН, пишеше с едри печатни букви.