— Джордан, чакам отговора! Защо господин Хоуки възнамерява да ги пусне във фабриката?
— Може би си малко нахална, но все пак ще ти отговоря. За твое сведение, Лейша Камдън помоли за среща и Хоуки се съгласи.
— Това и сама го виждам! Питам защо?
Колата зави пред вратата. Беше тежка, бронирана и натъпкана с телохранители. Шофьорът скочи чевръсто и отвори вратата.
— Защо? — повтори Мейлийн с такава омраза, че дори Джордан остана изненадан. Той се обърна. Устата й бе сгърчена в злобна гримаса, а очите й блестяха от ужас. Ужас от какво? От хората, създали нов ред в света: два долара за половин пакет цигари, или същото за чифт топли чорапи? Допълнително мляко за бедните деца и безплатно подстригване? Вече никой не гладуваше — една страна, където енергията бе евтина и достъпна, поне от най-необходимото имаше за всички. Това бе страх, че са хлопнали под носа ти вратата към просперитета, че си втора категория. Че дори не ставаш за онова, което го могат всички — да вършиш свястна работа. Че си само паразит. Страх и злоба, ето какво им остава сега.
Той пое дъх и произнесе, колкото се може по-спокойно и дружелюбно:
— Лейша Камдън идва тук, защото е сестра на майка ми. Моя леля.
Какво ли ще поиска Хоуки от него за опрощение?
— И изработката на всеки скутер изисква шестнайсет конвейерни операции? — попита Лейша.
— Да — кимна Джордан. Бяха заобиколени от телохранителите на Лейша, всички с каски и предпазни очила, и наблюдаваха Станция–8. Трима работници щъкаха около двайсетина скутера, но работата ги бе завладяла напълно и те не обръщаха внимание на посетителите. Тук работеха с ентусиазъм, но резултатите не бяха големи. Но, разбира се, Лейша вече го знаеше.
Преди шест месеца, когато празнуваха в Калифорния осемнайсетия рожден ден на по-малката му сестра, Лейша бе разпитала Джордан подробно за фабриката. Още тогава го завладя смразяващото предчувствие, че ще поиска да я посети. Но не очакваше, че Хоуки ще й разреши.
— Надявах се господин Хоуки да се присъедини към нас — подхвърли Лейша. — Всъщност дойдох тук, за да се срещна именно с него.
— Каза да ви заведа в неговия кабинет след огледа.
— След огледа на нещо, което ще е мое? — подсмихна се Лейша.
Май е така отвърна неохотно Джордан. Мразеше Хоуки заради проклетата му непредсказуемост. За негова изненада Лейша положи ръка върху неговата.
— Не ми се сърди, Джордан. Всеки накрая си получава заслуженото.
И какво да отвърне на това? Нали всичко опираше до простите неща — кой какво е получил, как и защо. А и не беше негова работа да се намесва в работите на шефа си.
Сети се за странните взаимоотношения между майка му и леля му. „Изопнати“ щеше да е по-точен израз. Не, май не беше. Лейша посещаваше семейство Уатроуз в Калифорния само при официални случаи, но Алиса никога не ходеше на гости на сестра си в Чикаго. Само от време на време пращаше букети със свежи цветя на цена, която според Джордан беше умопомрачителна. Пък и цветята не бяха нищо особено — обикновени градински цветя. „Леля Лейша не предпочита ли онези екзотични растения от парниците?“ — попита веднъж той. — „Да“ — отвърна майка му, като се усмихваше.
Лейша винаги носеше на Джордан и сестра му Мойра чудесни подаръци: електронни играчки, телескоп, програми за компютъра. Алиса също се радваше на подаръците, но когато Лейша започваше да им обяснява как се ползват — как да нагласяват телескопа съобразно азимута и надморската височина или как да рисуват японска калиграфия върху оризова хартия — тя неизменно напускаше стаята. Понякога, особено след първите години, на Джордан му се искаше и Лейша да си тръгне и да ги остави сами да се справят с инструкциите. Лейша обясняваше твърде бързо, прекалено упорито и продължително и винаги се нервираше, когато Джордан и Мойра не запомняха всичко от първия път. Не му стана по-добре, когато започна да осъзнава, че тя се нервира по-скоро на себе си. Чувстваше се все така глупав. „Лейша си има свои пътища — беше всичко, което казваше майка му. — А ние — нашите.“
Когато Лейша чу за първи път за Проекта с близнаци, изглеждаше потресена. После се натъжи, а накрая дори се ядоса. Три пъти в седмицата Алиса работеше на доброволни начала в Проекта, където събираше подробна информация за близнаци, които могат да общуват помежду си, дори, ако ги делят огромни разстояния, които знаеха във всеки момент какво мисли другият и които чувстваха болка, когато единият е в беда. Освен това проследяваха развитието на близнаците още от ученическата скамейка до завършване на образователния процес. Цялата тази джунгла от екстрасенсорни предразсъдъци, парапсихология и псевдонаучна методология страшно объркваше Джордан.