— И най-вече за икономическите интереси на неспящите? — подхвърли иронично Хоуки. Все още се държеше така, сякаш очаква да излезе победител в спора.
— Ни най-малко — произнесе уморено Лейша. — Стига, господин Хоуки, безсмислено е да продължаваме. Интересите на неспящите са насочени към глобалната икономика, най-вече финансовия сектор и високите технологии. Купувайте колкото щете заводи, фабрики и къщи в Америка и пак няма да ги засегнете.
Тях, отбеляза мислено Джордан. Не нас. Опита се да разбере дали и Хоуки го е забелязал.
— Тогава защо сте тук, госпожице Камдън?
— По същата причина, поради която ходя в Убежището. За да воювам с човешката глупост.
Мускулчетата отново потрепнаха, този път по-учестено. Внезапно Хоуки протегна ръка и натисна един бутон на бюрото и каза нещо по уредбата. Телохранителите на Лейша видимо се напрегнаха. Хоуки им хвърли презрителен поглед — предатели на собствената си биологична среда. Вратата се отвори и на прага застана чернокожа жена с учуден изглед.
— Хоуки? Колтрейн каза, че си ме търсил.
— Да, Тина. Благодаря ти. Тази жена се интересува от нашата фабрика. Имаш ли нещо против да й разкажеш малко за твоята работа тук?
Тина се извърна покорно, очевидно не беше познала Лейша.
— Работя в девета станция. Преди това си нямах нищичко. Семейството ми беше бедно. Ходехме при Доул — агенцията, дето раздават помощи, — вземахме храна и пак се затваряхме вкъщи. Така живеехме и чакахме да умрем. — Тя продължи историята си, която по нищо не се различаваше от тази на милиони американци, останали под чертата на бедността, но нали Хоуки искаше да чуят точно това. Как в Доул ги хранели, обличали и лекували, но нищо, с което да надскочат мизерното положение, в което се намирали. Докато Келвин Хоуки и движението „Ние спим“ не им осигурили работа и заплата. — Сега купувам само продукти с марката „Ние спим“ — приключи разказа си Тина. — Така и ние получаваме парче от баницата!
— И ако някой от вашия квартал купува други продукти, защото са по-евтини, или по-добри… — подхвърли невинно Хоуки.
— Той няма да остане задълго сред нас, уверявам ви. Ние ще се погрижим за това.
— Благодаря ти, Тина — кимна доволно Хоуки. Тина излезе, като не пропусна да хвърли поглед на присъстващите.
— Какво представление само! — въздъхна сухо Лейша.
— И не само представление. Жив пример за достойнствата на индивидуалното усилие… нали така го наричате вие, ягаистите? Или искате да си затворите очите пред фактите от живота?
— Познавам добре както живота, така и недостатъците на пазарната икономика, господин Хоуки. Хората не са машини, макар търсенето и предлагането да ги превръщат често в такива. Но според мен не можете да създадете икономически просперитет, като обединявате консуматорите на същия принцип, по който се обединяват работниците.
— Но аз точно това правя, скъпа Камдън. И го постигам.
— Временно… временно. Нима очаквате вашите консуматори винаги да се въздържат от по-добрите продукти, само защото са надъхани с класова омраза? Класовата омраза изчезва веднага, след като просперитетът ги изкачва в по-горна класа.
— Моите хора никога няма да станат класово равни на неспящите. Това и вие го знаете. Вие сте острието на еволюцията а на нас ни остава да печелим от това, което имаме — численото превъзходство.
— Наистина се смятате за губещата страна в съревнованието между най-приспособените?
— А нима е нещо друго, госпожице Камдън? И кой според вас е виновен? Неспящите контролират 28 процента от икономиката на страната, а в действителност сте една шепа хора. И този процент непрекъснато расте. Вие самата държите лъвския пай от онзи завод на „Самсунг-Крайслер“ отвъд реката.
Джордан се изненада. Не го знаеше. За един кратък миг го обзе подозрение, разяждащо го като киселина. Леля му беше тази, която настоя да й уреди срещата, да дойде тук, да огледа… Той я погледна. Лейша се усмихваше. Не, едва ли това е била причината. Какво му става? Нима цял живот ще си остане сляп за истината?
— Няма нищо незаконно в това да притежаваш контролния пакет акции, доколкото ми е известно — произнесе тя. — Лично аз го правя заради най-баналната от всички причини — печалбата. Печалбата от най-добрите стоки и услуги, продукт на честна конкуренция и достъпни за всички, които желаят да ги купят. За всички.