От небето започна да се спуска малък самолет. Дженифър се намръщи — сигурно беше Лейша Камдън. Не биваше да закъснява.
Защо пък, нека Лейша да я почака. Ричард нали е там. Защо Убежището трябва да посреща тържествено една жена, която толкова пъти се е обръщала срещу него? Дори в Корана, с неговата древна и изстрадана история, се отсъждаше пределно ясно за предателите: „И който зло ти стори, стори му и ти същото, каквото той на теб“.
Малкият самолет се изгуби сред дърветата. Но тя знаеше, че електронните системи и самонасочващите се лазерни оръдия продължават да го следят. Дженифър вдигна скутера, като внимаваше да не надвишава височината на силовия купол.
Какво ли би казала нейната прабаба, Фатима Нур ел-Дахар, за увлечението й по исляма? „Каква правоверна си ти?“ Нали същото я попита и Ричард. „Вярвам, и това ми стига“ — отвърна му тогава Дженифър. Ала всичко това бяха само предразсъдъци. Една нова раса пускаше солидни корени на Земята, борейки се за своето оцеляване. Зевс, помисли си тя, едва ли е оплаквал гибелта на Крон или Реа.
Убежището се ширна под нея, огряно от утринната светлина. За двайсет и две години бе нараснало до триста квадратни мили, заемайки една пета от областта Катарагус, щата Ню Йорк. В далечината, отвъд външния портал, се мяркаха камиони, подредени в дълга колона, натоварени с храна, строителни материали, нискотехнологични елементи — всичко, което Убежището предпочиташе да внася, вместо да произвежда. Нито един от тези продукти не беше от жизнено значение за тях. Тук имаше предостатъчно от всичко необходимо, за да живеят повече от година без контакт с външния свят. Ако се наложи. Неспящите владееха твърде много заводи, снабдителни линии и земеделски изследователски лаборатории, за да разчитат на чужда помощ от какъвто и да било характер. Убежището не беше място за временно прикритие, а по-скоро истински и здраво укрепен команден център.
Когато се прибра в къщата, Лейша вече стоеше до просторния панорамен прозорец и разглеждаше холографския портрет на Тони. Един немирен слънчев лъч се заплете в косата й и тя заблестя. Лейша чу, че Дженифър влиза, и се обърна, но изражението й остана скрито от идващата зад нея светлина.
— Дженифър?
— Здрасти, Лейша.
— Изглеждаш добре.
— Ти също.
— Ричард? Той как е? Децата?
— Благодаря, добре.
Настъпи тишина.
— Мисля, че знаеш защо съм тук — проговори първа Лейша.
— Не, нямам представа — отвърна Дженифър, макар че се досещаше. Убежището следеше движението на всички неспящи извън стените му, но най-вече Лейша и Кевин Бейкър.
Лейша махна нетърпеливо с ръка.
— Не се преструвай, Дженифър. Нека поне бъдем честни, ако не можем да намерим общ език.
Никак не се е променила, мислеше си Дженифър. По-зряла, по-мъдра, но все същата наивна идеалистка.
Тези, които си затварят очите, не заслужават да виждат.
— Съгласна съм, Лейша. Ще бъда съвсем искрена. Дошла си тук да разбереш дали убеждението има нещо общо с вчерашното падение срещу текстилния завод в Атланта на движението „Ние спим“.
Лейша се отдръпна като попарена, но миг след това избухна:
— Боже мили, Дженифър, въобще не идвам за това! Много добре знам, че не използвате подобни методи за борба. Особено срещу една назадничава организация, която едва събира половин милион доход на година!
Дженифър направи усилие да скрие усмивката си. Морал и икономика, сплетени в едно — съвсем в стила на Лейша. Естествено Убежището нямаше никакъв пръст в нападението. Никой тук не гледаше сериозно на движението.
— Радвам се да науча, че мнението ти за нас се е подобрило.
— Моето мнение няма никакво значение — отвърна раздразнено Лейша. — Дойдох тук, защото Кевин ми даде това!
Тя извади от чантата си компютърна разпечатка и още докато й я подаваше, Дженифър се досети какво има вътре. Постара се да изглежда равнодушна, макар да се досещаше, че липсата на реакция за Лейша означаваше същото, каквото и ако се беше изненадала. Откъде ли се е сдобила с копието? Умът й прехвърляше различни възможности, но компютрите не бяха силното й място. Ще трябва да пришпори Уил Риналди и Каси Блументал да прегледат цялата вътрешна мрежа за дупки и прозорчета.
— Не си прави труда — произнесе Лейша, отгатнала мислите й. — Момчетата на Кевин не са го измъкнали от мрежата на Убежището. Получих го по пощата — пратил ми го е някой от вашите хора.