— Съвършено правилно, господин Камдън. Виждам, че добре сте се подготвили.
— Става дума за моята дъщеря — отвърна Камдън и Сюзън преглътна стреснато. Кога за последен път бе чувала толкова властни нотки? Останалите в стаята мълчаха.
— Ами тогава — рече тя, — знаете, че хората заспиват поради прогресивно нарастващо импулсно напрежение в мозъка. Изследванията през последните двайсет години доказаха, че това е единствената причина. Нито фазата на бавните вълни, нито REM-сънят извършват някакви строго специфични функции, които да не могат да бъдат осъществени и докато тялото и мозъкът бодърстват. Много неща се случват по време на сън, но нищо не пречи тези процеси да протичат и когато индивидът е буден, стига да бъдат повлияни други хормонални взаимодействия.
Сънят е изпълнявал изключително важна роля в еволюцията на човека. Веднъж задоволили глада си и отвърнали на повика за продължаване на рода, първобитните хора можели да разчитат единствено на съня, като защитен механизъм срещу свирепите и кръвожадни хищници. Той е бил важно средство в борбата за оцеляване, защото им помагал да останат неподвижни в продължение на много часове. Но сега сънят е атавизъм, ненужен остатък от миналото, подобно на апендикса. Макар да се задейства неизменно всяка нощ, той отдавна е станал излишен. Ето защо ние прекъснахме веригата в самия й зародиш — в гените.
Онг трепна. Не обичаше подобни твърде опростени изказвания. А може би се бяха пробудили старите му антипатии към нея. Предпочиташе Марстейнер да говори за тези неща, при него нямаше да има литературни отклонения за „първобитни хора“ и „кръвожадни хищници“.
— А съновиденията? — попита Камдън.
— Също са излишни. Атавистично бомбардиране на кората, с цел да се поддържа полубодърстваща готовност, в случай, че някой хищник реши да нападне по време на сън. Функция, която се осъществява далеч по-добре при бодърстване.
— Защо тогава не ни е останало само то? Искам да кажа, от самото начало на еволюцията?
Отново я изпитваше. Сюзън му се усмихна ослепително, показвайки открито одобрението си.
— Нали ви казах. Предпазно средство срещу хищниците. Но ако ви нападне някой от съвременните хищници — да речем, трансграничен информационен инвеститор — тогава е по-добре да си в пълно съзнание.
— А как ще обясните високия процент на REM-сънища при зародиша и новороденото? — изстреля незабавно Камдън.
— Наследство от древността. Мозъкът се развива чудесно и без тяхна помощ.
— Ами невронното възстановяване във фазата на „бавните вълни“?
— Никой не го е прекъсвал. Достатъчно е да се въведе една малка програма в ДНК и то продължава при бодърстване. Поне на този етап не сме забелязали никаква загуба в невронната ефективност.
— Да, но по време на същата тази фаза се отделя значително количество от човешкия растителен хормон.
Сюзън го погледна с възхищение.
— Още един процес, който сме прехвърлили в състоянието на бодърстване. С някои генетични изменения в хипофизната жлеза.
— А какво ще кажете за…
— Страничните реакции! — прекъсна ги госпожа Камдън. — Кажете нещо за проклетите странични реакции!
Сюзън бавно се извъртя към Елизабет Камдън. Беше забравила за присъствието й. Младата жена я оглеждаше с нескрита неприязън.
— Радвам се, че попитахте, госпожо Камдън. Защото странични реакции има. — Сюзън спря, наслаждавайки се на театралния ефект. — Сравнени с другите деца на същата възраст, неспящите подрастващи — забележете, без да са получили увеличаване на интелектуалния потенциал — са далеч по-интелигентни, по-жизнерадостни и по-съобразителни.
Камдън извади цигара. Архаичният и неприличен жест изненада Сюзън. Но после разбра какво се крие зад него — Роджър Камдън искаше да отвлече вниманието им от себе си, за да скрие чувствата си в този момент. Имаше златна запалка, лъскава като играчка, с монограм.
— Ще ви обясня по-подробно — рече тя. — REM-сънят бомбардира мозъчната кора с хаотични неврални импулси от ствола. Следователно съновиденията възникват като следствие от опитите на обстрелваната кора да намери някакъв смисъл в активираните образи и спомени. Този процес поглъща голямо количество енергия. При неспящите обаче, тази енергия се съхранява и се влива в общата координация на въвежданата отвън информация. Ето и източникът за нарастващата интелигентност и великолепната съобразителност.