— „Семплайс“ не е откраднала разработките ви, доктор Уолкот. Нито пък банката.
— Тогава кой…
— Не разполагаме с доказателства. Но бих искала да ви видя, с доктор Херлингър, утре в 8:00 часа. Междувременно — това е много важно — не подписвайте нищо. Каквото и да било.
— Разбирам.
Тя въздъхна и прехапа устни. Да превръщат спящите в неспящи…
— Добре — кимна той. — Ясно.
След това стана и излезе със същата вдървена крачка.
— Има ги в справочника — посочи екрана Кевин. — И двамата. Уолкот е завършил Държавния университет в Ню Йорк, без особено да изпъква, но с добри оценки и чисто полицейско досие. Две незначителни публикации. Преподавателско място. Следват две изследователски лаборатории, които напуска по собствено желание, не е имал конфликти с ръководството, просто е от онези, които не се задържат на едно място. Виж, Херлингър е различен. Той е само на двайсет и пет, така че това е първата му работа. Следвал е в Бъркли, после Ървинския университет, има научна степен по биохимия, много висок успех и обещаващо бъдеще. Но точно преди да се дипломира, бил арестуван и осъден за нелегално генно реконструиране на химични субстанции. Присъдата е условна, но и това стига да се хлопнат вратите на всички компании, по-добри от „Семплайс“. Поне за известно време.
— Какво точно е реконструирал?
— „Лунен сняг“. Предизвиква електрическа буря в лимбичната система. Кара те да се мислиш за религиозен пророк. Херлингър признал на процеса, че това бил единственият начин да субсидира следването си. Останал огорчен от цялата история.
— И аз щях да съм — на негово място. Но да се върнем на Уолкот. Нещо не се връзва — две незначителни публикации, посредствен студент и изведнъж такъв пробив?
— Скъпа, превърнала си се в интелектуален сноб.
— Всички ставаме такива. Добре де, имал е късмет. Другият вариант е Херлингър да е свършил цялата работа, а Уолкот му помага само с опита на стария и по-възрастен. Какво пише за „Семплайс“?
— Легитимна компания, без особени успехи и с финансови затруднения, поради липсата на инвестиции. Ако питаш мен, ще издържат година, най-много две. Слаб мениджмънт, директорът, Лоурънс Лий, е получил поста благодарение на името си. Баща му е Стантън Лий.
— Нобелова награда по физика?
— Да. Освен това директорът твърди, че бил далечен потомък на генерал Робърт Лий, но най-вероятно е да си го измисля. Уолкот не лъже — в компанията цари истински хаос. Липсва здрава ръка. На няколко пъти управата привиквала Лий да обяснява къде изчезват постъпленията.
— Нещо за Първа Национална?
— Никаква пукнатина. Има репутация на солидна институция, нито едно сведение за изчезнали депозити от сейфове, което, разбира се, не пречи някой отвън да е бърникал професионално — както в сейфа, така и из компютрите им. Ще бъда истински изненадан, ако банката се окаже замесена в случая.
— Не съм го и помисляла. Добре ли са обезопасени?
— По-добре не може да бъде. Ние им проектирахме охранителната им система. Виж, това не го знаеше.
— Следователно остават само две групи, които могат да надхитрят електронната защита и твоята компания е една от тях.
— Не знам накъде биеш. Истината е, че врагът също има с какво да се похвали…
— Но не са толкова добри, колкото нас.
Кевин не отговори на скрития въпрос. Вместо това смени темата.
— Лейша, ако Уолкот не греши в изследванията си, това би могло да промени света. Отново.
Лейша се наведе над терминала, а Кевин се върна към прекъснатите си проучвания. В стаята се възцари тишина.
— Ти си откраднала папката с резултатите от изследванията на Адам Уолкот от Първа Национална банка — произнесе с привидно спокойствие Лейша.
Дженифър Шарифи вдигна очи към нея! Двете жени стояха в двата края на стаята на Дженифър в Убежището.
— Да — кимна Дженифър. — Аз бях.
— Дженифър! — подскочи Ричард. Беше разгневен.
Лейша се извърна към него. Стори й се, че гневът му е предизвикан по-скоро от признанието, отколкото от самото деяние. Ричард знаеше.
Ричард и Дженифър. Двама, които принадлежаха на Убежището точно толкова, колкото и то им принадлежеше. Двама, които бяха намерили тук своя дом. Но Ричард не беше такъв, не и този Ричард, който помнеше. Беше се променил повече, отколкото предполагаше, щом е бил съучастник в една чисто криминална проява.