Выбрать главу

— Дженифър ще разговаря с теб само в присъствието на своя адвокат — произнесе той дрезгаво.

— Какво пък, няма да споря с вас. Колко от моите колеги успяхте да привлечете на ваша страна? Кандис Холт. Джонатан Кочиара. Уил Сандалейрос. Други?

— Ако ще ми предявяваш обвинение — произнесе ядно Дженифър, — да видя първо прокурорската заповед.

— Знаеш, че не съм по обвиненията. Аз представлявам доктор Уолкот.

— Наистина ли възнамеряваш да заведеш дело срещу нас?

Лейша се поколеба. Знаеше не по-зле от Дженифър, че не разполага с достатъчно доказателства. Документите бяха изчезнали, но в банковите регистри бе вписано, че доктор Уолкот ги е изтеглил собственоръчно още на следващия ден. Без съмнение всичко е било изпипано както трябва, след като са действали хора от Убежището. Разполагаше единствено с неподплатените от нищо изявление на Уолкот и, разбира се, с признанието на Дженифър, което тя никога не би повторила в съда.

Знаеше, че нищо не може да направи. Беше се заела с една предварително изгубена кауза. Тя погледна към Ричард, но той побърза да й обърне гръб. Не смееше да срещне погледа й.

— Всъщност, Лейша, защо си тук? — попита с престорена наивност Дженифър. — Ако клиентът ти има конкретни обвинения срещу Убежището, или срещу мен…

— Нали току-що ми каза, че ти си взела документите.

— Така ли? — усмихна се Дженифър. — Не, мисля, че грешиш. Не съм казала, а и не бих направил подобно нещо.

— Аха. Искала си само да знам, че си ти. А сега ми подсказваш, че трябва да си вървя.

— Позна — кимна Дженифър. За един кратък миг пред погледа на Лейша се мярна картина от сватбената церемония. Дженифър и Ричард, под дъжд от цветя. Умът й винаги е бил загадка за Лейша. Тя се обърна към Ричард.

— Както и да е, откритието все още е в главите на Уолкот и Херлингър. Не можете да го спрете, появата му на бял свят е неизбежна. Веднага щом се върна в Чикаго ще поискам от моите клиенти да напишат всичко и ще оставя няколко копия в различни сейфове. За твое сведение, Ричард.

Дори сега не се обърна. Тя се загледа в отпуснатите му рамене.

— Е, приятен полет — подхвърли засмяно Дженифър.

* * *

Адам Уолкот с мъка скриваше разочарованието си.

— Искате да кажете, че не можем да направим нищо? Абсолютно нищо?

— Не разполагаме с необходимите доказателства — Лейша се надигна от креслото, заобиколи бюрото и седна на дивана срещу него. — Докторе, трябва да сте наясно, че в съда електронните документи все още не се признават за улика. Винаги е било така, още от самото им появяване. Значение имат само твърдите носители на информация.

Уолкот не изглеждаше впечатлен от поясненията й.

— Но, госпожице Камдън…

— Доктор Уолкот, все ми се струва, че подминаваме най-важното. Та нали откритието е в главата ви. Този, който е откраднал документите ви, разполага само с девет десети от него, защото финалната част е у вас. Нали така ми казахте, ако не греша?

— Да.

— Ами напишете го. Още сега. Тук.

— Сега? — погледна я той изненадано. — Защо?

— Доктор Уолкот — произнесе бавно Лейша, — значението на вашето откритие е неоценимо. В материален аспект, стойността му може да надхвърля милиарди, които вие ще трябва да поделите със „Семплайс“. Готова съм да ви помогна за неговата реализация…

— О, божичко — въздъхна Уолкот. Лейша млъкна и го погледна. Ръката му потрепваше върху гладката повърхност на бюрото.

— Трябва да разберете, че там, където има много пари, винаги се навъртат и крадци. Но едва ли е нужно точно аз да ви го казвам. Вече го изпитахте на гърба си. А и сам признахте, че не сте патентовали откритието си, за да не може директорът Лий да узнае за него. Така ли е?

— Да.

— Чудесно. Тогава си давате сметка, че хора, готови да откраднат милиарди, не биха се поколебали да ви… да ви…

Не можа да довърши изречението. Стомахът й се сви и тя неволно го притисна с ръце. Тя е на петнайсет, отива за първи път на среща с друг не спящ… Ричард, който я държи в обятията си…

— Да ни премахнат, нали? — наруши тишината Уолкот. — Мен и Тими. Дори и да не получат последната част от изследването.

— Трябва да го напишете — произнесе пресипнало Лейша. — Сега. Тук.

Предостави му компютър, който не беше вързан към мрежата, и самостоятелна стая. Свърши само за двайсет и пет минути, което я учуди. Всъщност, колко е необходимо за малко формули и най-общи указания между тях? Може би очакваше да се забави повече, защото е спящ?