Разсилният я откри точно преди началото на поредното заседание. Тикна в ръката й малка смачкана хартийка и се отдалечи.
Обадете се на Кевин Бейкър в офиса. Спешно.
Лейша затършува из чантата за мултифона. Натискаше трескаво клавишите, докато лицето на Кевин се появи на миниатюрния екран.
— Лейша? Става дума за Уолкот.
— Кевин, знаеш ли колко бързам? А и линията едва ли е обезопасена…
— Знам. Това вече няма значение. Въпросът е обществено достояние. Скоро целият шибан свят ще знае истината. Уолкот няма право на онзи патент.
— Защо? „Семплайс“…
— Забрави „Семплайс“. Патентът вече е издаден, още преди два месеца. Всичко е чисто, легално, съвсем по закона. На името на Убежището… Лейша?
— Тук съм… — произнесе тя. Ала почти не виждаше какво става наоколо. А Кевин я бе уверявал, че никой не е в състояние да фалшифицира официални документи! Кога беше това, преди два месеца?
— Лейша… има и още. Тимъти Херлингър е мъртъв.
— Мъртъв! Та аз го видях само преди час! Качи се на своя скутер.
— Блъснала го е кола. Защитното поле на скутера не издържало. Научих го от полицейската мрежа, нали знаеш, че следя всичко, което става.
— Кой го е ударил?
— Жена на име Стейси Хилман. Адресът й е в Барингтън. Пуснах една програмка по дирите й. Но изглежда като нещастен случай.
— Защитният екран на скутера се захранва от Я-енергетични конуси. Никога не се изключва, нито поддава — пише го във всяка реклама и е вярно. Дори да е някой раздрънкан модел от онези на „Ние спим“.
Кевин подсвирна.
— Той такъв ли караше?
Лейша затвори очи.
— Кевин, прати двама телохранители да открият Уолкот. Най-добрите, които можеш да наемеш. Не… по-добре изпрати твоите. Допреди половин час беше в „Семплайс“. Нека го придружат до апартамента. Или смяташ, че в твоя офис ще е на по-сигурно място?
— В моя офис.
— Сега имам дело. Ще се освободя най-рано след два часа.
— Добре, бъди спокойна. Аз ще се погрижа за всичко.
Лейша отвори очи. Разсилният я гледаше подканящо, застанал на вратата на съдебната зала.
Лейша заведе Ричард в своя кабинет, затвори вратата, седна и едва тогава си позволи да го погледне.
— Казвай — бяха първите й думи.
— Изчезването на документите е работа на Убежището. Съществува мрежа — потайна, всеобхватна мрежа, която се разстила над целия свят и е с изключително сложен строеж. Дженифър я изгражда от години. „Семплайс“, Първа Национална банка — това е нейна работа.
Нищо ново. Вече се досещаше за ролята на Дженифър.
— Ричард, длъжна съм да те предупредя. Аз съм адвокат на Уолкот и всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб. Бих могла да поискам да повториш думите си под клетва. Разбираш ли?
— Нима се съмняваш — усмихна й се той. — Затова съм тук. Записвай, ако желаеш.
— Добре. Включвам на запис.
— Промяната в архивите бе извършена от хора на Убежището. Както електронните, така и разпечатките. Датите бяха подбрани много внимателно — по такъв начин, че документите да имат печат „получено“, но все още да са в процес на придвижване към официалните лица. В момента върху тях липсват подписи или пръстови отпечатъци на висши служители.
— Защо, Ричард? Не питам за Дженифър — ти защо се забърка?
— Едва ли някой би дал еднозначен отговор на подобен въпрос. Защо се преместих в Убежището, защо се ожених за Дженифър, защо децата…
— Кажи ми поне защо я предаваш?
— Това е единственият начин да я спра. Заради нея самата — той вдигна очи, но Лейша знаеше, че не я вижда. — Никой в Убежището вече не може да я спре. По дяволите, те дори я окуражават, а най-много Каси Блументал и Уил Сандалейрос. Нещата могат да станат необратими. Знам, че моето изявление няма да тежи кой знае колко в съда — без факти, без доказателства и други свидетели и накрая всичко ще се потули. Друго ме безпокои, Лейша. Децата — те се учат на омраза, знаят, че всичко това е в името на собственото им оцеляване, смятат го за естествено. Борба за правото им на живот. Не това имаше предвид Тони. Те предадоха идеите му. А и ти, ти също си различна. Отдели се от нас и се огради.
— Различна в какво, Ричард?
Но Ричард само поклати глава.
— Какво ще стане сега, Лейша? Ще подадеш иск срещу Убежището и ще ни обвиниш в кражба и фалшифициране на официални документи?
— Не. В убийство.
Тя го наблюдаваше внимателно. Очите му се разшириха и в тях проблесна такава неподправена изненада, че Лейша веднага повярва — Ричард не знаеше нищо за убийството на Тимъти Херлингър. Но после си спомни, че само преди седмица беше сигурна, че не знае и за кражбата.