— Не знам. Знам само, че е лъжа е, и толкоз. Ей, чухте ли там — от пресата? Лъжа!
Лейша заплака.
— Успокой се, мъничката ми. Какво да се прави, създанията не могат да надминат своя създател. Не могат и това си е. Така е предопределено. — Сетне продължи с променен глас: — Лейша, искам да го унищожиш. Уолкот. Той е мошеник, който продава фалшиви лекарства на умиращите. Дай го на вълците, момичето ми.
— Ще го направя — отвърна Лейша, но въобще не мислеше за Уолкот. За един кратък миг завесата пред очите й се вдигна и вече знаеше кой е извършил кражбата, как и защо.
13
Джордан отключи вратата на апартамента. Беше 4:30 сутринта.
В коридора го чакаше Лейша Камдън с нейните трима телохранители.
— Лейша? Какво…
— Тръгвай с мен! Бързо! Сигурна съм, че Хоуки знае за присъствието ми тук. Отиваме във вашата фабрика.
— Но аз…
— Казах да побързаш!
Джордан искаше да й обясни, че не възнамерява да ходи във фабриката — нито сега, нито когато и да било. Че е скъсал с Хоуки, и че е прозрял колко ниски са целите, които си е поставил. Но Лейша махна нетърпеливо с ръка и той осъзна, че сега не е време за излишни разговори.
— След миг съм готов.
На покрива, където имаше малък паркинг за автомобили и скутери, ги очакваше петместен самолет със сгъваеми крила. Именно самолет — Джордан го огледа учуден. Беше истинско произведение на изкуството. А пасажерската кабина се оказа доста широка и уютна.
— Добре, Лейша. Слушам те. — За какво е всичко това?
— Хоуки е убил Тимъти Херлингър.
Джордан замръзна. Стори му се, че вече е чувал това — отговорът сякаш отдавна се бе спотайвал вътре в него.
— Той е измислил целия план — добави Лейша.
— И сега си доволна — чу гласа си Джордан.
Тя го погледна изненадано. Тримата телохранители седяха неподвижно отзад. Беше надникнал в душата й. Да, тя наистина беше доволна. Че е Хоуки, а не някой неспящ. Че Убежището не носи никаква вина.
— Слушам те.
— Ретиновият отпечатък съвпада с този на Стела Бевингтън. Хоуки сигурно го е взел на онова парти у майка ти, по случай рождения ден на Бек. Помниш ли — той те принуди да го поканиш? Сигурно тогава е откраднал и приставката от колата на Стела. Микрочипът за проникване в Убежището. Стела е докладвала за изчезването, но никой не е обърнал внимание. Сметнали са, че приставката е прекалено сложна, за да послужи някому. Уповавали са се на собствената си ненадмината гениалност. Хоуки е наел Уолкот и Херлингър да се представят за такива, каквито не са. Измислил е всичко, нагласил го е до последната подробност. Накарал е глупаците от Убежището да проникнат в правителствените компютърни мрежи и да променят архивите. Уолкот пък съобщи за кражбата и така ударът попадна право в целта.
Малкият самолет започна да се спуска над пустинята, която заобикаляше фабриката.
— В един момент Херлингър решил да се откаже. Страх, или пробудила се съвест, кой знае? Заявил им, че ще ги разкрие и Хоуки му видял сметката.
— Щом смяташ, че Хоуки следи всяка твоя стъпка, защо идваме тук? Да не мислиш, че е оставил някакви улики?
— Глупости. Няма да има никакви улики.
— Тогава какво ще търсим?
Тя не отговори.
Приземиха се недалеч от вратата. Очакваха ги, защото портиерът само им махна да влизат.
Хоуки също ги чакаше — на вратата на кабинета си. Хоуки лъжецът. Интригантът.
Хоуки убиецът…
— Госпожице Камдън…
Лейша пристъпи към него. Имаше решителен вид.
— Вие сте убиецът на Тимъти Херлингър.
— О, не — засмя се той. — Ни най-малко.
— Да, вие сте го извършили. Накарали сте Уолкот да ми пробута онези фалшиви изследвания, за да раздухате омраза към Убежището. А след това, когато ви се е открила възможност да ни обвините и в убийство, сте премахнали Херлингър.
— Не разбирам за какво говорите — въздъхна Хоуки.
— Направили сте го за да увеличите печалбата на фабриката. Но това е само едната страна. Печалбите ви и без това нарастват заради движението. Истинската причина е, че вие сте спящ и винаги ще си останете такъв — вие сте един от онези, които ни мразят, защото не могат да бъдат като нас.
Шията на Хоуки взе да се покрива с червенина. Очевидно не бе очаквал да чуе точно това.
— Лейша… — рече Джордан.
— Няма страшно, Джорди. Телохранителите ми са професионалисти, в самолета има проследяващо устройство, а и целият този разговор се записва — което е известно и на господин Хоуки. Няма никаква опасност. Както и за вас — обърна се тя към Хоуки. — Нищо не може да бъде доказано. Нито вашата вина, нито тази на Дженифър. Отпечатъкът е от Стела и вие го знаете, нали? Както и че това рано или късно ще се разбере. Знаехте, че процесът ще бъде прекратен и никой няма да бъде осъден. Но омразата се разгоря още по-силно и това бе, което целяхте.