Лейша се наведе, целуна я по челото и забърза към гостната, където я очакваше репортерът.
Остана изненадана от вида му — беше млад, почти на шестнайсет, издокаран в последна тийнейджърска мода — издути като балон бермуди и полупрозрачна найлонова блуза с червени, сини и зелени пискюли. Седеше надуто във фотьойла, докато Ерик и Сет танцуваха около него и свиреха доста фалшиво с дървените си свирки. Лейша помоли пра племенниците си да излязат. Сет й отвърна с усмивка, но Ерик се намръщи и дори й хлопна вратата.
— За коя новинарска мрежа казахте, че работите, господин… Каваноу?
— Всъщност… за училищната — отвърна момчето и се изчерви. — Не казах на вашата… секретарка, защото инак нямаше да ми определи час.
— Че защо не? Това няма значение. Да започваме, а?
Беше по-делови, отколкото можеше да се предположи. Личеше си, че за първи път разговаря с неспящ. По лицето му се четяха любопитство и нервност, но всичко в рамките на добрия тон. Нито капчица завист или стаени мисли.
— Мама ми каза, че в началото било различно. Всички ви мразели. Най-вече пролите и дори някои от нашите — от лайфаджиите. Вярно ли е?
— А ти мразиш ли ни?
Въпросът го завари неподготвен.
— Ами… защо ми е да ви мразя? Искам да кажа, пролите вършат черната работа, а вие, неспящите, сте нещо като свръхпроли. Ние пък, лайфаджиите, само се наслаждаваме на резултатите. Живеем си живота. Да ви кажа правичката, би трябвало нас да ни мразят.
— Има ли проли във вашето училище?
— Не-е. Те си имат техни училища.
Той погледна Лейша, изненадан, че не е запозната с толкова прости неща. И то във време, когато и първолаците знаеха, че обществото им е разделено на три слоя. „Лайфаджиите“, близо осемдесет процента от населението, бяха като някогашните, отдавна изчезнали аристократи — щастливи в своята осигуреност и лишени от потребността да работят. Над тях — или отдолу — в зависимост от гледната точка — бяха пролите, генетично усъвършенствани спящи, които движеха икономиката и политическата машина. Всъщност пролите само управляваха, а истинската работа се вършеше от роботи. И накрая неспящите, почти невидими за обществото зад непроницаемите стени на своето Убежище, които бяха досадна подробност за лайфаджиите и стаен враг за пролите. Всичко това благодарение на изобилието от евтина Я-енергия, захранваща автоматизираните заводи и фабрики. Една чисто американска система, съчетаваща умело демокрация с материализъм, посредственост с ентусиазъм, власт с илюзия за управление отдолу.
— Кажете ми, господин Каваноу, какво правите вие и приятелите ви по цял ден?
— Да правим? — той изглеждаше шокиран.
— Ами да. Днес, например. Като приключите с интервюто, какво ще правите?
— Ами… ще прескоча до училище да оставя записа. Предполагам, че учителят ще го вкара в училищната мрежа. Ако пожелае.
— Той лайфаджия ли е или прол?
— Лайфаджия, разбира се… После може да се потренирам да чета, докато затворят училището. Знаете ли, почти мога да чета. Не съм много добър, а и какъв е смисълът да се учиш на едно толкова безполезно нещо. Но мама ме кара… След това ще има състезание със скутери. Уговорили сме се да идем с едни приятели…
— А кой плаща за провеждането на състезанието?
— Кати Милър. От организационния комитет. Тя е прол — довърши с нескрито презрение той.
— Естествено.
— Довечера ще има купон у едно момче от нашия клас. Ако искам, мога да ида и на виртуална холовизия, казват, че премиерата била жестока!
— Как се казва?
— „Тамара от марсианските морета“. Вие няма ли да я гледате?
— Може и да погледам. — Тамара, морета, глупости. Мойра, една от дъщерите на Алиса, бе емигрирала на Марс. — Всъщност знаете ли, че на Марс няма морета?
— Ами? — учуди се той. — Все едно, а като свърши купонът ще заведа някъде мацето си да го чукам. Сетне ще ида да видя старците — те ще са на танци. Госпожице Камдън, защо се смеете?
— А, нищо. Сетих се, че някогашните аристократи едва ли са имали толкова натоварени програми.
— Е, аз съм лайфаджия — заяви гордо момчето. — Ей, чакайте, нали трябваше да задавам въпросите. Та, за тая ваша фондация… как се казваше? Какво прави тя?
— Пита просяците защо са такива и осигурява средства за онези тях, които не желаят да бъдат.
Момчето я погледна объркано.
— Ако вие, например, поискате да станете прол, моята фондация ви намира ново училище и всичко, което е необходимо за промяната.
— Че защо ми е да го правя?
— Да, наистина? Но някои хора го правят.