— Джоан, какъв ти е проблемът?
Джоан спря, вдигна глава и я погледна. Лицето й се изчерви.
— Държиш се глупаво — продължи мисис Петерсън. — Мири е член на твоето общество, на Убежището. Иди да си играеш с нея.
— Да, мадам — кимна покорно Джоан. Лицето й обаче остана затворено и не след дълго Мири сама се отказа да дружи с нея.
Уроци имаха всеки „ден“. Мири си спомняше и мига, когато осъзна, че компютърът не е само за гледане и слушане, а може да върши и разни неща. Например да отговаря на въпроси от типа на: какво ще има за закуска, днес кой ден сме и къде е сега тате.
Помнеше и деня, когато за първи път забеляза, че понякога и компютърът греши.
Джоан бе тази, която я накара да забележи. Двете работеха заедно, макар Мири да се дразнеше, защото Джоан бе твърде бавна — едва приключваше втората задача, когато Мири бе вече на десетата. Изглежда, и на нея също й бе неприятно да работи с Мири. Обучението течеше във визуален режим и на екрана се появи поредната задача: „кукла — пластмаса — бебе?“
— М-м-мой ред! — рече Мири и написа „бог“. Върху екрана се появи навъсено лице.
— Грешка — отбеляза с нескрито задоволство Джоан.
— В-вярно е — настоя Мири. — К-к-компютърът греши!
— Сега ще се изфукаш, че знаеш повече от него.
— „Б-бог“ е правилният отговор. С-само че е ч-ч-четири връзки по-нататък!
Макар и неохотно, Джоан трябваше да признае, че е заинтригувана.
— Какви четири „връзки“? Няма никакви връзки в тази задача.
— Н-не в з-задачата — запелтечи Мири и млъкна. Не знаеше как да го обясни, особено на Джоан, макар всичко да беше пред очите й. В този момент се появи мисис Петерсън.
— Проблем ли има, момичета?
— Мири сбърка отговора, а сега се заяжда — побърза да каже Джоан.
Госпожа Петерсън погледна екрана и коленичи до децата.
— И как според теб е правилно? — обърна се тя към Мири.
— Отговорът е четири връзки п-по-надолу, г-госпожо П-петерсън. В-в-вижте: „к-к-ккуклата“ е играчка, първата в-връзка е от к-кукла към иг-г-грачка. Иг-г-грачката се свързва с „п-п-представа“, к-к-както си п-п-представяме например, че п-п-падащата звезда е истинска з-з-звезда. Следователно с-с-следващата в-в-връзка отива към „п-п-падаща звезда“. З-з-за да с-се п-получи к-картината. — Беше й невероятно трудно да произнесе толкова много думи. — А п-п-падащата звезда е м-метеор, но без да си го п-представяме, и така в-връз-ките станаха четири.
— Продължавай, Мири — кимна заинтригувана госпожа Петерсън.
— П-после идва „п-пластмаса“. П-първата връзка води към „създавам“. Т-т-така трябва, з-защото „играчка“ ни от-тведе при „п-п-представа“.
Чудеше се как да им обясни, че в действителност връзките са част от обща, по-голяма и по-сложна схема, която й беше лесно да види, но не и да предаде с думи.
— От „създ-давам“, р-разбира се, п-получаваме „хора“, з-защото хората създават предметите. Следващият р-ред в тази в-връзка е „общество“, а п-последният т-трябвва да е „орб-бит-тална станция“, з-за да се п-получи изравняване на к-крайните р-редове: м-метеор — орб-бита.
— Чудесна аналогия — похвали я госпожа Петерсън. — Понятието „метеор“ действително има връзка с „орбитална станция“, при това две — една естествена, без човешка намеса, и втора — предизвикана и създадена от хората.
Мири не беше съвсем сигурна какво точно иска да каже госпожа Петерсън, затова пък забеляза, че Джоан изглежда объркана и дори малко изплашена. Реши да продължи посмело.
— С-стигаме до „б-бебето“ — п-първата в-връзка е „малко“, к-което ни води до „п-пазя“, к-както аз пазя Тони, защото е по-малък от м-мен и м-може да се нарани. След това в-връзката ни в-води до „общество“, което п-пък з-защитава хората, които са и четвъртия ред. А като обърнем н-наопаки, „пластмасата“ се с-свързва с „орбитална“, п-понеже голяма ч-част от нашата с-станция е н-направена от п-пластмаса.
— Да, но в края на задачата ти написа „бог“ — каза госпожа Петерсън.
— Д-да — кимна Мири, щастлива, че госпожа Петерсън я разбира. — З-защото орбиталната станция е с-създадено общество, д-докато метеорът е само к-къс скала, и съответно б-бог е планирано общество от умове, д-докато х-хората, в-всеки сам по себ-бе, си са късове к-като метеора.
Госпожа Петерсън я отведе при баба й. Наложи се Мири да обяснява всичко отначало, но този път беше по-лесно, защото баба й начерта схема. Мири се питаше как първа не се е сетила да я нарисува. Схемата й помогна да сложи всички връзки на местата им и сега всичко беше много прегледно и изглеждаше далеч по-просто, отколкото в началото.
| кукла | пластмаса | бебе? |
| ˅ | ˅ | ˅ |
| играчка | създавам | малко |
| ˅ | ˅ | ˅ |
| представа | хора | пазя |
| ˅ | ˅ | ˅ |
| падаща звезда | общество | общество |
| ˅ | ˅ | ˅ |
| метеор | орбитална станция, хора | бог |