— Ще се н-науча — обеща Мири.
На следващия ден видя Джоан да се разхожда в парка. Повика я, но тя дори не извърна глава. Мири спря, но после вирна гордо брадичка и пое в друга посока.
17
Мири беше на тринайсет. Вече година, откакто й бяха разрешили да гледа предавания от Земята — както на пролите, така и на лайфаджиите. През първите няколко месеца я вълнуваха най-различни въпроси: Какво толкова интересно има в състезанията със скутери? Защо красивите млади мъже и жени от „Среднощни истории“ сменяха толкова често партньорите си? Защо жените имаха толкова големи гърди, а мъжете — пениси? Защо една конгресменка от Айова вдигаше такъв неописуем шум за парите, които друга конгресменка похарчила за нещо, след като и тя, вероятно, не харчеше по-малко обществени средства за лични нужди? А нали и двете живееха в едно общество? Защо предаванията представяха лайфаджиите — хора, които всъщност не вършеха нищо полезно — едва ли не като герои на своето време, а не казваха нито дума за истинските създатели на ценности?
С течение на времето Мири откри отговорите на тези въпроси — някои в разговори с родителите си, други, след като се порови из библиотеката. Проблемът беше в това, че те се оказаха съвсем банални. В състезанията със скутери нямаше нищо интересно. Целта бе да занимават мислите на почитателите им за известно време — докато дойде моментът за следващите състезания.
Умът й обмисляше дълги и сложни връзки, произтичащи от този въпрос, който обхващаха принципа на Хайзенберг, епикурейците, един полузабравен философски възглед, наричан екзистенциализъм, константата на Раволи за периферните дразнители, епилептичните атаки в така наречения „ясновидски“ център на главния мозък, социалната демокрация, свойствата на обществения организъм и дори басните на Езоп. Всичко това бе далеч по-интересно от телевизионните предавания, които го бяха предизвикали.
Същото важеше с не по-малка сила и за останалите въпроси, които си бе задавала. Политическите организации и преразпределението на обществените блага зависеха от един крайно нестабилен баланс между гласовете на лайфаджиите и реалната власт на пролите, възникнал в резултат от случайната социална еволюция, а не като следствие на строго прилагани принципи на планиране.
Нито веднъж, в нито една програма не стана дума за радостта от опознаването на природата, за нови научни открития — стига да не засягаха пряко благосъстоянието на населението. Никой вече не се наслаждаваше на сложни музикални произведения, като тези, на които се бе натъкнала в библиотеката — Бах, Моцарт. Нямаше и повей от идеите, които така обичаха да обсъждат двамата с Тони.
Само след шест месеца Мири загуби интерес към предаванията от Земята.
Едно нещо обаче се промени. Напоследък Дженифър бе доста заета в лабораториите и с възпитанието на Мири се зае баща й. Но не го биваше много в точните отговори. Оправдаваше се с това, че бил напуснал Земята още като малък — едва на десет години — и не познавал живота там. Когато му се налагаше да свърши нещо долу, прибягваше до услугите на посредник на име Кевин Бейкър.
Мири познаваше Бейкър, човек отдаден изцяло на работата и усъвършенстването на сложна мрежа от бази данни. Беше скучен, дори малко го съжаляваше, задето трябва да живее сред просяците, вместо да допринася със своя труд в полза на обществото.
На нейното общество!
Оставаха й само две години, за преди да я приемат за равноправен член на Съвета.
— Сега — каза Уил Сандалейрос.
Дженифър се наведе напред, загледана в триизмерното изображение. На около хиляда мили в открития космос, неговият прототип вече се изпълваше и раздуваше, освобождавайки притиснатите тунели за поредната порция опитни мишки. Микропредавателите, прикачени на вратлетата им, изпращаха данни за нормално състояние на биоконстантите им. Само след няколко минути светещите точици, съответстващи на обречените животинки, се разпръснаха равномерно из вътрешността на сферата, която притежаваше сложна топографска структура, математически съответстваща на град Вашингтон.
— Готови — произнесе доктор Толивери. — Пред стартово броене: шест, пет, четири, три, две, едно, старт!
В атмосферата бяха освободени малка порция мутирали вируси. Въздушните течения, отговарящи на ветрове със скорост пет мили в час, понесоха невидимите частици в северозападна посока. Температурата в сферата засега оставаше постоянна. Дженифър погледна биометричните индикатори на съседната стена. Само след три минути всичките сочеха липса на жизнена активност.