— Да — кимна Уил. — Това е.
Беше усмихнат.
Дженифър също кимна.
— Чудесна работа — рече тя на Толивери, Блър и останалите трима лаборанти. — Вече сме готови за следващата фаза.
— Да — каза Уил.
— Започнете преговорите за закупуване на орбитална станция Кагура. Използвайте Кевин Бейкър, но не му разкривайте крайната цел.
Нищо по лицето на Уил Сандалейрос не издаваше, че знае за този план и че дори го е обсъждал с жена си още преди години. Сияещите му очи му не се откъсваха от плоските линии на биометрите.
— Съветът на Убежището има честта да посрещне своя нов член — Миранда Серена Шарифи — произнесе с официален тон Дженифър. Всички се надигнаха, ръкопляскайки. Миранда седна на стола, който й бяха отредили. Беше съвсем нов, кожената му тапицерия блестеше.
Всички я гледаха усмихнати, но въпреки това тя се чудеше дали не й завиждат за успеха — поне мъничко?
— Чака ни напрегнато заседание — припомни им Дженифър. — Първо, съветник Дрекслер ще ни запознае с финансовия отчет.
След него изслушаха доклада на земеделския отдел, както и тези от юридическия, правния и в заключение — от медицинската служба. Накрая Дженифър отново взе думата:
— Още един допълнителен въпрос към медицинския доклад, който предпочетох да бъде обсъждан отделно. Повечето от вас вече знаят за аварията. За останалите ще преразкажа накратко: Табита Селенски, монтьор, пострадала от токов удар, докато работела в един от енергийните кладенци в шести сектор. Изгарянето е от висока степен, но, макар и бавно, раната се възстановява. За съжаление не може да се каже същото и за мозъчните увреждания — там лекарите не дават надежда за каквато и да било регенерация. Невъзможно е да се възстанови предишната личност, липсват дори най-първични рефлекси… Ще се нуждае от постоянни грижи, включително и такива като преобличане, смяна на бельото, измиване, хранене. С други думи, тя никога вече няма да е продуктивен член на нашето общество.
Дженифър плъзна поглед по лицата на присъстващите. Думите бяха излишни — ставаше въпрос за едно безпомощно и безполезно същество, което ще е в тежест на всички.
За просяк!
— Някога, на Земята, познавах една жена — продължи Дженифър. — Тогава бях съвсем малка. Беше приятелка на мама. Тя имаше дете с тежко заболяване на нервната система. Като част от неговото „лечение“, майката трябваше часове наред да размахва ръце и крака пред детето, да пълзи и да издава различни звуци с надежда, че ще въздейства върху определени, трайно потиснати мозъчни центрове. Лекарите й казаха, че трябва да го прави по шест часа всеки ден. Между сеансите естествено се налагаше да преоблича и храни детето, да го мие, да изсмуква изпражненията от червата му и всичко останало. На времето тази жена беше прекрасна пианистка, но бе принудена да забрави увлечението си по музиката. Когато детето навърши четири години, лекарите добавиха нова група упражнения, отнемащи допълнително време. Жената продължаваше да следва всички напътствия, но с течение на времето бе завладяна от нарастваща апатия и нежелание дори да се прибира вкъщи. Същото, изглежда, важеше и за нейния съпруг, който един ден я напусна. Накрая майката застреля детето и себе си и така приключи тази тъжна история.
Дженифър направи пауза и вдигна един лист от бюрото.
— Получихме молба от съпруга на Табита, който настоява да бъдат прекратени страданията на неговата съпруга. От нас се иска да вземем решение. Сега.
Съветник Лети Рюбин, млада жена с ъгловато лице, скочи развълнувано от мястото си.
— Табита все още може да се усмихва, дори реагира по малко. Когато й заговорих, видях как трепват краищата на устните й! Тя има право на живот, какъвто и да е той!
— Детето на моята приятелка също можеше да се усмихва — рече Дженифър. — Въпросът е, имаме ли право да жертваме нечий друг живот, за да се грижим за нея?
— Това няма да е саможертва! Ако разделим грижите между много хора и направим график — например с двучасови дежурства, на никой няма да му натежи.
— Става дума за принципа — намеси се Уил Сандалейрос. — За това, че слабите не бива да налагат своята воля върху силните — дори, когато тя се поражда от собствената им безпомощност Просякът няма право да се разпорежда с плодовете от труда на този, който създава. Ние не признаваме, че сме морално задължени към слабите.