— Жива съм. И този път прескочих трапа! Няма да умра!
Дори се опита да стане, но веднага се отпусна изтощена на възглавницата.
Изправен до Лейша, Джордан извърна навлажнените си очи към прозореца.
Последния път, когато Алиса дойде в съзнание, вече я тресеше. Погледна Джордан, а после Лейша.
— Грижи се за него…
— Да, Алиса, аз…
Но сестра й вече бе склопила очи със застинало в усмивка лице.
По-късно същия ден, докато Стела и дъщерите звъняха на федералната служба и уговаряха частно погребение, Лейша се прибра в стаята си, съблече се и застана пред огледалото. Кожата й бе розова и изпъната, гърдите й, макар леко увиснали от продължителното въздействие на земната гравитация, бяха все така пълни и сочни. Косата й все още бе руса и блестяща — точно каквато я бе поръчал някога Роджър Камдън — И се спускаше около лицето й на меки къдрици. Само дето се чувстваше стара и уморена. Дали бе защото току-що нейната сестра — близначка бе умряла от старост?
Почивай в мир, Алиса.
Лейша навлече роклята, обърна гръб на огледалото и излезе да помогне на Стела с формалностите.
Мири се наведе разгневена над компютъра. Нямаше никакво съмнение в резултатите: синтетичният неврохимичен модел функционираше по-лошо от предишния. Дори от предишните два. От последните десет. Лабораторните мишки, с опрени в главите им мозъчни датчици, стояха объркани от това, което трябваше да е решение на експеримента, поставен от Мири. Най-малката от трите се предаде, легна и заспа.
— С-страхотно — промърмори Мири. Какво въобще я накара да си помисли, че от нея ще излезе биохимик? — Ч-чу-десно. П-пълен п-провал.
Асоциативни връзки за генетични кодове, фенотипове, ензими и рецепторни точки се срещаха и разминаваха в мислите й. Напразно, всичко беше напразно. Тя удари с юмрук по масата и калибриращият прибор тупна на пода. Ето че сега и той бе за калибровка.
— Мири!
Джоан Лукас стоеше на прага със сгърчено от тревога лице. Двете с Мири не си бяха продумвали от години.
— Мири…
— К-какво има, Джоан?
— Става дума за Тони. Трябва да дойдеш веднага. Той… — лицето й се сгърчи още повече. Мири почувства, как кръвта й се оттегля от тялото.
— К-какво за Тони?
— Падна. От игралната площадка. О, Мири, трябва да дойдеш…
От игралната площадка. От оста на орбиталната станция… не, това е невъзможно. Площадката е затворена… ако все пак някой падне от такава височина, няма да остане и помен…
— По-точно от асансьора. От външната му страна. Нали знаеш тая тъпа момчешка игра — кой ще посмее да се вози от външната страна на асансьора. Минават по скелето и скачат през аварийната шахта…
Мири не я знаеше. Тони не й бе казвал. Не можеше нито да помръдне, нито да мисли. Гледаше с безсмислен поглед стичащите се по лицето на Джоан сълзи. Една от мишките зад гърба й изписука тихичко.
— Побързай! — извика Джоан, плачейки — Той е още жив!
Когато дотичаха, медицинският екип вече бе заобиколил сгърченото тяло. Работеха с мрачни физиономии, превързаха натрошените му крака, поставиха лонгета на рамото и внимателно го качиха в линейката. Мири се настани отпред и не проговори през целия път до болницата.
Едва пристигнали и дотича майка им.
— Къде е той? — бяха първите думи на Хермион и Мири за първи път забеляза колко много си приличаха с Тони. Имаше лицето на Тони. Усмивката на Тони.
Дори гласа на Тони.
Мозъчното сканиране показа масивно увреждане. Но съзнанието, като по чудо, бе оцеляло. Лекарствата, които потискаха болката, бяха потиснали и онова, което го правеше Тони, но Мири знаеше, че все още съществува — някъде там. Остана до леглото му часове наред. Тялото й беше като изтръпнало, разни хора влизаха и й говореха, но тя мълчеше.
Накрая един от лекарите постави стол до нея, седна и я хвана за ръката.
— Миранда.
Клепачите на Тони трепнаха и тя се втренчи в него.
— Миранда. Чуй ме. — Той задържа брадичката й и бавно я завъртя към него. — Мозъкът му е засегнат отвъд всякаква възможност за регенерация. Няма никаква надежда за Тони. Досега не бяхме срещали подобен тип увреждане.
— Д-дори в м-мозъка на Т-табита С-селенски? — попита тя с нескрита горчивина.
— Не. При нея беше различно. Изследванията показват, че мозъкът на Тони функционира, при това е много възбуден. Брат ти е жив, но е получил крайно тежко, необратимо увреждане на мозъчния ствол и свързаните с него структури. Миранда, ти знаеш какво означава това, разбрах, че изследванията ти са в същата сфера, нека ти покажа…