Мири вече виждаше накъде бие Никос. Следвайки своя кратък, вертикален ход, асоциациите я отведоха право там, където се криеше единственото възможно обяснение: „Нормалните смятат, че ние — «свръх неспящите» — представляваме ново общество, създадено за да служи на техните интереси. Може би все още не го осъзнават, но по-важното е, че вече действат по този начин“.
Мири плъзна поглед по лицата им. Всички бяха разбрали. Вече не бяха деца, тези единайсетгодишни създания, със странни, непонятни за „нормалните“, скокообразни методи на разсъждение, до които техните предци са можели да прибягват само за кратко — в мигове на върховна опасност. Тези свръхнеспящи бяха потомци на нормалните само в най-общия биологичен смисъл.
— М-М-Мири, трябва да ядеш — произнесе тихо Кристина.
— Н-не б-бива д-д-да им п-п-позволяваме да го напр-ав-вят отново — произнесе Никос. — Н-ние не сме като т-тях. Ние в-вече сме д-друго общество и т-т-т-трябва да д-държим един на д-друг.
Мири кимна.
— Д-да се защитаваме. П-правилно. Н-но и да п-привле-чем на н-наша страна и тези от т-тях, които м-мислят като нас.
— С-Сам С-мит — каза Даян Кларк.
— И Д-Джоан Лук-кас — добави Сара Черели.
Мири неволно трепна. Как е могла да бъде толкова сляпа по отношение на Джоан? Как бе пропуснала да види в нея това, което бяха забелязали другите?
— Т-трябва ни им-ме — рече Даяна. — Д-да з-знаем к-кои сме.
Мири тръсна глава. Име? Разбира се. Вече го знаеше.
— П-просяците — каза тя.
— Нямам друг избор — въздъхна Дженифър. — Разбери ме, просто нямам.
— Не, имаш — възрази Уил. — Тя е твърде млада, за да бъде член на Съвета, Джени. Мири все още не може да се владее, нито да насочва таланта си в правилна посока. Някой ден ще успее. След няколко години пак ще я върнеш в Съвета. Просто сбърка в преценката си, скъпа. Нищо повече.
— Но тя дори не иска да говори с мен!
— Джени… дай й още малко време. Току-що преживя ужасен шок покрай смъртта на брат си. Не помниш ли каква си била и ти на шестнайсет?
Дженифър му хвърли пронизващ поглед.
— Мири не е като нас.
— Вярно, но пък…
— И не става дума само за Мири. Рики също отказва да разговаря с мен.
Уил остави чашата си върху масата.
— Рики винаги е бил малко нестабилен за неспящ. Душевно слаб. Също като баща си.
— И двамата трябваше отдавна да се научат на най-важния урок — първостепенна задача на всяко общество е да защитава своите закони и култура. Няма ли воля за подобно нещо, тогава това е само сбирщина от индивиди, неспособни да живеят съвместно. Убежището е длъжно да се защитава… особено сега.
— Особено сега — съгласи се Уил. — Джени, дай й малко време. Тя е твоя внучка в края на краищата.
— А Рики е мой син. — Тя се изправи, без да поглежда съпруга си. — Уил?
— Да?
— Нареди да поставят под наблюдение лабораторията на Рики и Миранда.
— Не можем. Знаеш, че всички „свръхове“ се занимават и с въпросите на сигурността. Така и не успяхме да разшифроваме нито един от кодовете на Тони.
— Тогава накарай да преместят Мири в друга лаборатория. Или в друга сграда. Някъде, където можем да я държим под око.
— Добре, скъпа, но разбери, това е само детска реакция на скръбта от загубата. Тя е брилянтно момиче. Скоро ще се съвземе.
— Знам, че ще се съвземе — кимна Дженифър. — Премести я още днес.
19
Седмица след смъртта на Тони, Мири тръгна да търси баща си. Бяха я прогонили от лабораторията, където двамата с брат си бяха прекарали незабравими щастливи часове, и сега работеше на друго място във Втора секция. Същия следобед при нея дойде Тери Муакамбе. Той бе най-добрия от всички свръхове по системен контрол — по-добър дори от Тони, макар двамата да не бяха работили заедно. Неговата генна модификация бе толкова радикална, че понякога оставаше неразбран дори от своите. Повечето от асоциативните му връзки се състояха от математически формули, основаващи се на теорията на хаоса и на най-новите изследвания върху дисхармоничните феномени. А беше само на дванайсет.