Дано не им се наложи.
В началото на втория месец Тери успя да пробие един от най-големите щитове. Двамата с Никос веднага свикаха среща в работната стая на Никос.
— Л-Л-абораторията на Ш-Ш-Ша… — заговори Тери, но не можа да овладее заекването си и махна ядно с ръка.
— Л-Лабораторията на Ш-Шарифи — опита вместо него Никос — е синтез-зирала ос-с-с… — и той също се отказа. Очевидно и двамата бяха прекалено развълнувани, за да говорят. Тери включи компютъра и под пъргавите му пръсти на екрана потекоха връзки, неразбираеми за околните като повечето от вертикалните разсъждения на Тони. Никос също се намеси и скоро пред очите им се появи един нов и зловещ факт.
Оказа се, че в лабораторията на Шарифи били синтезирани и произведени известно количество смъртоносни, мутирали, светкавично действащи, пренасяни по въздушен път и невероятно издръжливи организми, за чийто прототип в началото са били използвани вируси, но крайният продукт достигнал ново еволюционно равнище. Пакети от тези организми в замразено състояние, които бързо можели да бъдат размразени и пуснати за разпространение по команда от Убежището, били разположени на различни места в Съединените щати, като Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Лос Анжелис, с помощта на неспящи студенти долу на Земята. Дори и на орбиталната станция Кагура, която от известно време бе притежание на „Лаборатории Шарифи“. Вирусът бил в състояние да убие всеки аеробен организъм, достатъчно съвършен, за да притежава заченки на нервна система. За разлика от другите вируси, този организъм не можел да се репродуцира и прекъсвал жизнения си цикъл седемдесет и два часа след момента на размразяване и влизане в действие. Очевидно върху създаването му бяха работили най-изтъкнатите генни инженери, конструкцията му бе истинско произведение на изкуството.
В началото всички бяха потресени.
Алън пръв намери сили да проговори.
— Т-т-това е за з-з-защита. Ще г-го уп-потребят само ак-ко някой нападне Уб-бежището.
— Д-да! — съгласи се Даян. — Т-т-така т-трябва д-да е! З-за защита!
— К-к-като нас! — произнесе отчаяно Кристи. — И т-те се п-пазят.
Други също се обадиха и в стаята настъпи суматоха. Всички искаха да вярват, че хората от Убежището не са различни от тях и че залагат тези зловещи капани с презумпцията да не ги използват никога — само като отбранителна мярка или средство за преговаряне. А може би разменна монета по време на криза или като защита срещу външна заплаха. Разбира се неспящите имаха право на самозащита, ако някой дръзне да нападне открито Убежището. Онези долу, те бяха истинските убийци. Дивите зверове.
Мири се питаше друго. Дали баща й знае?
Накрая, след няколко часа оживени дискусии, просяците решиха да не предприемат нищо по отношение на биологичното оръжие. Просто нямаше какво да се прави. Ако съобщят на Съвета, това означава да разкрият истинските размери и способности на своята организация, нещо от което, поне за момента, нямаха никаква полза. Пък и ако вирусът беше само за защита от външна опасност — а и за какво друго би могъл да бъде, — значи нямаше причини за тревога.
Естествено не пропуснаха да заложат в системата няколко надпрограми. След това се прибраха по стаите си, където според мониторите всички бяха прекарали по няколко безгрижни часа в игри на компютъра.
Откритието им не даваше покой на Мири дни наред. Беше се върнала към една стара разработка, опит да се потисне, поне на периферно ниво, свръхвисоката нервна възбудимост при децата от нейното поколение — само колкото да се овладее треперенето и заекването. Ала мисълта за баща й не й излизаше от главата. Виждаше го как притиска Гил към гърдите си, но знаеше, че обича и нея. Освен това бе достатъчно прозорлив, за да забележи, че всички свръхове се обособяват в свое малко общество и въпреки това си затваряше очите… защо? Но и какво би могъл да направи всъщност?
А дали въобще искаше да направи нещо?
Хаотичните й мисли започнаха да се протягат една към друга, формирайки с невероятна скорост нови асоциативни връзки: вярност — предателство — самосъхранение — солидарност — родители и деца.
От унеса я пробуди сигналът на интеркома. На екрана се появи лицето на Джоан.
— Мири, ако си там, би ли включила изображението?
Мири не отговори. Джоан й бе донесла новината за смъртта на Тони. Джоан беше нормална. Каква е в действителност — приятел или враг? Категории, които нямаха предишната стойност.