Тя отпусна брадичка на свитите си колене. Току-що бе сънувала. Тя, Миранда Шарифи, неспяща и свръхинтелигентна. Образът на Тони все още стоеше пред нея, усещаше допира на ръцете му и горещите ласки по тялото си. Спомняше си странните асоциации, които я отвеждаха на непознати места.
Мири се изправи, загледана в тъмния проектор на холовизора.
Просветляващ сън.
Сега вече знаеше как да завърши опитите. Умът й сам бе открил решението по време на странното състояние, в което бе изпаднала.
Наистина ли бе спала?
Тя изтича при компютъра и включи всички търсещи програми, легални и нелегални, официални и създадени от нейните съмишленици — на всички постави една и съща задача.
Да намерят Дрю Арлен.
После ще измисли как да се добере до него.
Лабораторията на Раул изглеждаше тясна за всички просяци, събрали се в нея. Присъстващите разговаряха приглушено, избягваха да се гледат в очите и почти всички носеха маски — мода, възникнала от известно време.
Маската на Мири бе съвсем обикновена, без никакви допълнителни украшения.
— Яд-дрени п-протеини…
— … от-крих нов п-пояс…
— … с-сс д-ва к-к-килограма по-т-т-тежък…
— Я замълчете малко — обади се Мири — Искам да ви покажа нещо.
Всички замръзнаха от изненада. Мири отметна косата си и свали с нетрепваща ръка маската от лицето си, неразкривявано от каквато и да било конвулсивна гримаса.
— Ах-ъ-ъ-ъ … — възкликна някой.
— Открих кода за овладяване на периферните стимулации — обясни Мири. — Ензимът е лесен за синтезиране, няма никакви странични ефекти и се въвежда чрез подкожна инжекция.
Тя нави ръкава си и им показа малката подутина на предмишницата.
— К-к-к-казвай ф-ф-формулата! — извика Раул.
Мири извика страницата с окончателните формули върху екрана на компютъра. Раул се залепи за него.
— К-к-ког-га? — попита Кристи.
— Поставих си инжекцията преди три дни. Оттогава не съм напускала лабораторията. Никой, освен вас не ме е виждал.
— Н-н-нап-прави я и н-на м-м-мен! — обади се Никос.
Мири вече бе приготвила двайсет и седем инжекции. Просяците се подредиха, очаквайки нетърпеливо реда си, а Раул се зае да й помага.
— Първият ефект настъпва след няколко часа — обясняваше Мири. — Ензимът трябва да стартира производството на няколко определени невротрансмитери.
Останалите я гледаха с грейнали от щастие лица. Но Мири не беше свършила.
— Слушайте, трябва да ви кажа и още нещо. От две години работя над това изследване и смятах, че решението му е все още в далечното бъдеще. И сигурно скоро нямаше да го открия, ако не беше едно нещо, което се нарича „просветляващ сън“.
Сега вече владееше напълно аудиторията.
— Джоан Лукас ми каза за него. Това е телевизионна програма, която се води от спящ и помага на такива като нас да сънуват. — Мири им разказа подробно за преживяването си. — Не знам какъв точно е механизмът — заключи тя, — но предполагам, че се касае за въздействие върху центъра на емоциите. Както и да е… просветляващият сън е нещо като… прераждане. А после се пробуждаш в един свят, с много повече измерения от нашия. Искам и вие да го пробвате.
Тя извади от джоба си касетката със записи на няколко от най-известните емисии на Дрю. Беше се добрала до тях направо от телевизионната програма, преодолявайки защитни бариери, които й се сториха направо смешни. Междувременно Тери Муакамбе вече бе задействал една от маскировъчните програми. Мири пъхна касетката в холовизора и обърна гръб на изображението. Не искаше да заспива, а само да наблюдава как ще го правят другите.
Те затвориха очи един по един и потънаха в познатия й причудлив транс. Нежният музикален глас на Дрю галеше слуха на Мири, пробуждайки далечни спомени.
Когато програмата свърши, всички се събудиха като по команда. Смееха се, плачеха и споделяха развълнувани сънищата си — всички освен Тери, най-силно модифицираният, най-сложният от тях. Той седеше ъгъла, без да продумва.
Почти го бяха забравили в суматохата, когато неочаквано се изправи и им махна с решителен жест да млъкнат.
— Вече знам как да преодолея последната защита в лабораторията на Шарифи. Знам също и какво се крие зад нея.
20
В новогодишния ден Лейша излезе да се поразходи нагоре по брега на замръзналото поточе. Докъдето й стигаше погледът имаше само сняг. Не след дълго я застигна Джордан, запъхтян от бързане. Зачервено от ходенето му, лице бе покрито с бръчки.