За наше добро, добави тя, мислено.
— Ако превземем станцията — рече Никос, — ей така, без никакво предупреждение, последствията ще са почти толкова тежки, колкото ако Убежището разпространи своя смъртоносен вирус на Земята.
— Добре, тогава да ги предупредим — предложи Кристи.
— Не мога да заплашвам собствената си майка — намеси се Луди. — Дори и косвено, не мога!
„Аз пък мога“ — помисли си Мири, докато следеше спора, разгорял се между Никос, Кристи, Алън и непредсказуемия Тери.
— Добре, добре — махаше с ръка Никос, опитвайки се да успокои духовете. — В такъв случай…
Заваляха нови и нови предложения.
— Говори президентът на Съединените щати. Обръщам се към управителния съвет на корпорация Убежище.
Лицето на президента Мейерхоф изпълваше целия екран на холовизора.
Колко типично за спящите, мислеше си Дженифър. Увеличавайки изображенията си мислят, че увеличават и действителността. Впрочем, връзката беше двустранна.
— Аз съм Дженифър Шарифи, главен изпълнителен съветник и президент на Съвета на орбиталната станция. Слушаме ви, господин президент. Моля, продължавайте.
— Госпожо Шарифи, сигурно си давате сметка, че нарушавате закона на Съединените щати?
— Ние вече не сме граждани на вашата страна, господин президент.
— Освен това нарушавате и решение 2042 от Женевската конвенция на Обединените нации.
Дженифър направи пауза, достатъчно продължителна, за да даде възможност на президента да осъзнае, че току-що — макар и неволно — бе признал на Убежището статуса на независима нация. Миг по-късно лицето му трепна, макар да се владееше чудесно. Първата грешка.
— Нека Конгресът гласува резолюция, че Убежището вече не е част от Съединените щати и проблемът между нас ще бъде решен.
— Конгресът никога няма да гласува подобна резолюция, госпожо Шарифи. Ние не преговаряме с терористи. По-скоро ще изправим пред съда всички членове на този ваш Съвет — по обвинение в държавна измяна.
— Държавна измяна? Защо? Защото търсим справедливост от една тирания? Г-н президент, ако нямате нищо ново да предложите, по-добре да приключваме този разговор.
Гласът на президента прозвуча по-твърдо.
— Ще ви кажа още нещо. Утре сутрин изтича определеният срок да съобщите къде точно сте разположили контейнерите с биологично оръжие и ако не го сторите, Съединените щати възнамеряват да предприемат атака срещу Убежището с всички средства, с които разполагат.
— Още мога да ви заявя, че няма да го направим. Освен това ви съветвам да не хабите излишна енергия за тяхното издирване. Невъзможно е да ги откриете. Изработени са от материали, които не могат да бъдат засечени с уредите, с които разполагате. Всъщност, господин президент…
От улицата пред купола на Съвета долетя тревожния сигнал на алармената инсталация. Каси Блументал подскочи уплашено. Уил Сандалейрос се хвърли към прозореца. Някой бе нарушил периметъра на силовото поле. Каси побърза да прекъсне връзката със Земята.
На двора, точно пред входа на Съвета, се бяха струпали всички свръхове — общо двайсет и седем.
— Какво правите тук? — викна Уил Сандалейрос. — Вървете си у дома! Веднага!
— Няма — отвърна Мири. Неколцина от възрастните се спогледаха учудени. Едва сега забелязаха, че никое от децата не се тресеше в познатите им конвулсии. А Мири не заекваше вече.
— Миранда, прибирай се вкъщи! — намеси се Хермион. Мири дори не погледна майка си.
Приближи се Дженифър, за да поеме нещата в свои ръце.
— Миранда, какво правите тук? Сигурно си давате сметка, че с присъствието си заплашвате безопасността на станцията.
— Вие сте тази, която ни заплашвате — отвърна Мири и Дженифър неволно отстъпи назад, пред силата, която звучеше в гласа на момичето. Все пак успя да прикрие ужаса от зловещото предчувствие, което я бе завладяло.
— Миранда, имате две възможности. Или веднага си тръгвате, или ще накарам охраната да ви отведе. Това не е училище, а щаб и ние водим истинска война. Каквото и да имате да ни казвате, ще почака, докато Съветът се справи с кризата.
— Не, няма да почака — отвърна Мири. — Касае се тъкмо за кризата. Позволили сте си да отправите заплаха срещу правителството на Съединените щати, без да поискате съгласието на Убежището. Убедили сте членовете на Съвета, а може би сте ги принудили или подкупили…
— Махнете децата — нареди Дженифър. Униформените пазачи вече се бяха подредили зад тях. Една жена сграбчи Мири за ръкава.