— Не можете да го направите — провикна се Никос. — Искам да ви предупредя, че в наши ръце е контролът върху всички системи на Убежището. Съществуват скрити програми, до които не сте в състояние да се доберете.
— Също, както спящите не могат да открият вашите контейнери.
Жената, която дърпаше Мири за ръкава, се огледа смутено.
— Това е невъзможно! — възкликна доктор Толивери.
— Не и за нас — каза уверено Никос.
Дженифър огледа децата.
— Къде е Тери Муакамбе?
— Не е тук — рече Никос и включи микрофона на своя портативен компютър. — Тери, поеми контрол над терминала на Каси Блументал. Свържи го със системата за външна отбрана.
Чарлз Стофър, който отговаряше за тази система, подскочи като ужилен. Каси вече натискаше клавишите на своя компютър, но без никакъв видим ефект.
— Стофър? — подхвърли през рамо Дженифър, като не откъсваше поглед от децата.
— Изгубихме контрол. Люковете на ракетните инсталации се отварят… сега пък се затварят.
— Съобщете на правителството на Съединените щати — продължи Мири, — че ще унищожите контейнерите с вируси в замяна на пълен имунитет на всички жители на Убежището — без членовете на Съвета. Кажете им, че ще позволите на федералните служби да извършат инспекция на станцията. Ако не го направите, ние ще го направим…
— Не можете — подхвърли Робърт Дей.
— Можем! — отвърна троснато Алън. — И по-добре ни повярвайте.
— Та вие сте деца! — извика някой, но Дженифър не можа веднага да разпознае гласа.
Беше Хермион.
— Ние сме това, което ни направихте!
Дженифър погледна внучката си. За нея тя бе разглезено и изнежено дете, неспособно да осъзнае колко много е получило от родителите си и от обществото, сляпо за опасностите, които го дебнеха навън, нехаещо за презрението и омразата на спящите и за усилията, които тя — Дженифър Шарифи — бе полагала през целия си живот, за да постави нещата на мястото им. Не, това алчно и самовглъбено момиченце щеше да разруши всичко, за което се е борила, бъдещето, което си е представяла. И което почти бе създала, със силата на собствената си воля.
Тя се обърна към охраната.
— Отведете ги! Затворете ги и ги пазете! Но преди това ги претърсете. Вземете всичко — компютри, средства за комуникация, дори дрехите!
— Дженифър! Не можеш да го направиш — възрази Робърт Дей. — Те са деца… наши деца!
— Значи това е вашият избор? — попита Миранда.
Дженифър впи поглед в лицето й. От години не си бе позволявала да изпитва омраза. За момент беше заслепена от чувствата си, но веднага се овладя.
— Намерете Тери Муакамбе! Веднага! Приберете го и го обискирайте! И си отваряйте очите! Особено с него.
— Ти не знаеш нищо — пристъпи напред Миранда и я посочи с пръст. — Не знаеш кой е Тери, не знаеш с какво се захващаш. Мислиш си, че можеш да ни разбереш, но спящите си мислят същото за вас. Само си мислиш… Всъщност ти си една зла и хладнокръвна интригантка, ето каква си… Знаеш само едно, че неспящите са по-добри от спящите, но не искаш да признаеш, че ние, свръховете, сме по-добри от вас. А може би го признаваш дълбоко в мислите си. Затова убихте един от нас, нали? Защото не можехте да го контролирате. Само че сега ние сме способни на неща, които не можете и да си представите. Отговори ми, бабо, кои сега са просяците?
— Отведете ги — повтори Дженифър с неузнаваем глас. — Вземете им всичко… и ги съблечете. Искам да задържите и сина ми.
Рики Шарифи се усмихна.
Мири започна да се съблича. След един кратък миг на объркване последва отсечена команда на Никос — команда, която Дженифър не разбра. Нима те имаха собствен език? Другите деца я последваха. Алън Шефилд хвърли своя портативен комуникатор на полираната метална маса и звукът накара всички да се стреснат. Усмихваше се. Дори най-малките не изглеждаха уплашени.
— Казвате, че сте готови да дадете живота си за нашето общество — продължаваше да говори Мири, докато изхлузваше ризата през глава. — Но ние, свръховете, не сме част от това общество, нали? Вие убихте единствения от нас, който можеше да бъде мост между вашето и нашето общество — най-добрия и най-великодушният от нас. Убихте го, защото не отговаряше на вашите представи. Ето че сега и ние не им съответстваме. Може би защото сънуваме? Знаеше ли го, Дженифър? Просветляващ сън! Научихме го от един спящ. — Мири изрита сандалите си.
— Не мога да си възвърна контрола върху системата за връзка — извика Каси Блументал с нарастваща паника в гласа.
— Я престанете — намеси се ядосано Чарлз Стофър. — Обличайте се, деца.