— О, мили Боже — възкликна Джордан. — Деца!
— Ако приемате този сигнал, това означава, че всички ние, свръховете, сме задържани от моята баба и Съвета на Убежището, но не смятам, че това ще е за дълго. Когато всичко свърши, ще трябва да напуснем станцията, но няма къде да идем. Лейша, позволих си да се поровя в досието ти, а също така и в това на Дрю Арлен, създателят на Просветляващия сън, с когото сте приятели. Искам да ти кажа, че ние, свръховете, също сънуваме и тези сънища ни помогнаха да разсъждаваме по друг начин.
Лейша побърза да кимне.
— Не знам кога ще приключи всичко това — продължи Миранда. — Може би Убежището ще ни позволи да използваме една от совалките, или пък вашето правителство ще ни изпрати транспорт. Не е изключено и някой от свръховете, по-малките, да пожелаят да останат тук. Но повечето от нас искат да напуснат Убежището и да се преместят на Земята. Необходимо ни е безопасно място, където да се настаним, да работим, да се развиваме и да опознаем вашата правна и икономическа система. Госпожице Камдън, вие сте адвокат. Може ли да дойдем при вас?
Миранда млъкна, за да си поеме дъх. Лейша усети, че очите й са навлажнени.
— С нас вероятно ще дойдат — още не знам със сигурност — и неколцина от нормалните. Един от тях е Ричард Шарифи — моят баща. Не съм сигурна, че ще успеете да се свържете с нас, за да получим отговор. Говорят, че сте много способна жена… Благодаря ви, че ме изслушахте. Ако… ако се срещнете с Дрю или той ви посети, помолете го да присъства, когато дойдем. Искаме да се срещнем с него. — Неочаквано на лицето й се появи усмивка. — Виждате ли, ние идваме при вас като просяци. Не предлагаме нищо в замяна, само искаме. С протегната ръка…
Тя изчезна от триизмерния екран така неочаквано, както се беше появила, оставяйки след себе си само една бляскава, сияеща сфера.
— Това пък какво беше? — попита Стела.
Лейша се изправи, заобиколи сферата и погледна от другата страна. Все още беше разтърсена от разговора с Миранда. Коленете й трепереха.
— Какво ли… философски аргумент. И изведнъж седна на пода.
— Двайсет и три деца, трябва да се подготвим — скочи Стела. — Ще отворим западното крило, ще преместим Ричард и Ада…
— Няма да съм тук — обяви притихнало Ричард.
— Но, Ричард! Синът ти… — Стела млъкна засрамена.
— Това беше от друг живот.
— Но, Ричард… — лицето на Стела се покри с червенина. Ричард стана и излезе от стаята. Стела въздъхна и се огледа. Лейша дори не бе обърнала внимание на малката сцена.
— Лейша… лицето ти…
— Всичко търпи промени — прекъсна я Лейша. — Има вторични и дори третични изменения. Че и по-нататъшни.
— Може и така да е — съгласи се объркано Стела. — Моля те, стани.
— Промени… — повтори замислено Лейша. — Не само количествени, но и качествени. Дори и при нас. Най-сетне. Най-сетне…
Бяха общо трийсет и седем. Докара ги правителствен самолет право от Вашингтон. Двайсет и седем „свръхове“, и четирима „нормални“ неспящи деца — Джоан, Сам, Хако и Андрула. И шест родители, които изглеждаха далеч по-притеснени от децата. Сред тях беше и Рики Шарифи.
Той се оглеждаше колебливо, сякаш не знаеше дали има право да стъпва на Земята. Изглеждаше по-млад от сина си, почти както в дните около съдебния процес — когато се видяха за последен път.
— Баща ми тук ли е? — попита той.
— Не, отиде си… Рики.
Той кимна, очакваше го.
„Мири“ — Миранда Шарифи, пое нещата в свои ръце. Помогна на Стела да разтоварят багажа, огледа се и отиде при Лейша.
— Благодаря ви, че ни позволихте да дойдем, госпожице Камдън. Веднага щом стъпим на крака ще започнем да ви плащаме наем.
— Наричай ме Лейша. И забрави тия приказки за наеми. Радваме се, че сте тук.
Мири я огледа. Имаше хладни, неприветливи очи, от които лъхаше непонятна отчужденост. Очи, които те карат да се чувстваш неудобно. Какво ли виждаха в нея? Какво ли се криеше зад тях — в този странен, различен ум?
Сигурно така някога е въздействала и тя на Алиса.
Но едва сега го разбираше.
Мири се усмихна и усмивката й промени изцяло лицето и — направи го ведро и жизнерадостно.
— Благодаря ти, Лейша. Това е много великодушно. Нещо повече, мисля, че ти вече ни приемаш за свое общество и наистина съм ти благодарна. За нас обществото е много важна концепция. Но въпреки това ще настояваме да си плащаме. В края на краищата, ние също сме ягаисти.