— Добре… — склони Лейша.
— Тук ли е… Дрю Арлен?
— Да, тук е. Очаква ви.
Мири се изчерви. О, помисли си Лейша, девойка.
Изпрати да го повикат. Когато той влезе, настанен в своята инвалидна количка, хубавото му лице изразяваше любопитство. Протегна ръка.
— Здравей, Миранда.
— Бих искала да поговорим с вас за просветляващия сън. Но по-късно. Интересуват ме неврохимичните му ефекти върху мозъка. Направих някои изследвания, които може би ще ви заинтересуват. Резултатите ще ви дадат възможност да погледнете на вашето изкуство откъм научната страна…
— Благодаря ти — кимна Дрю. — За мен наистина ще е интересно.
Мири отново се усмихна.
— Вие променихте живота ни, господин Арлен. Но и за това ще говорим по-късно.
— Моля те, Миранда, наричай ме Дрю.
— Мисля — намеси се Ричард Шарифи, — че е време Мири да похапне. Метаболизмът й е по-различен от нашия. Лейша, съжалявам, но скоро ще ти опустошим запасите. Позволи ни да ти платим. Освен това, не можеш да си представиш какво ще направят Тери, Никос и Даян с твоите системи за комуникация.
Гледаше я и се усмихваше безпомощно. Нима и той се боеше от тайната сила на дъщеря си? Сигурно. Ала беше и малко горд.
— Остава въпросът за легализирането на нашето пребиваване в Щатите — каза Миранда. — Лейша, съгласна ли си да ни бъдеш адвокат?
— Благодаря ти за оказаното доверие, но не мога. — Не искаше да й каже защо. Поне засега. — Но ще ви препоръчам няколко наистина много добри. Джъстин Статър, например. Тя е дъщеря на стар приятел.
— Спяща? — вдигна вежди Мири.
— Но страхотно добра. А това е, което има значение, нали?
— Да — кимна Мири. — Спяща…
Може би така е по-добре — съгласи се Ричард Шарифи. — Не забравяй, че ще предявим и имуществен иск. Просяците най-добре се ориентират в тези въпроси.
— Рики, ако възнамеряваш да живееш тук, най-добре ще е веднага да забравиш тази дума — каза Лейша. — Независимо дали това ти харесва.
— Да. Права си — сведе поглед Ричард.
Колко лесно било. Синът на Дженифър, отгледан и израснал в Убежището. А хората си мислят, че разбират нещо от генно инженерство!
— Наистина ли един ден ще наследиш Убежището? — обърна се Дрю към Мири.
Миранда го загледа, но сякаш не бе тук. Лейша нямаше ни най-малка представа какво става в детския й ум.
— Да — кимна накрая замислено Миранда. — Но няма да е задълго. За не повече от един век. Един ден.
Дрю не отговори. Двамата с Мири размениха погледи, но съдържанието им остана скрито за околните. Каква увереност, помисли си Лейша. Един ден. За един век.
— Ами, хубаво — рече накрая Дрю и се засмя. Мири му отвърна със същото.
22
Лейша седеше на своя любим плосък камък под сянката на памученото дърво. Ручеят до краката й бе пресъхнал напълно. Четвърт миля по-надолу едно момиче кръстосваше коритото с наведена глава. Сигурно беше Джоана, която бе запалена по вкаменелостите и веднъж разработи пред нея триизмерна асоциативна верига, свързваща копролити и орбитални станции, но Лейша почти не разбра. Сетне Мири поясни, че всъщност това било поезия, добавяйки, че никой от тях не се бе занимавал с изграждане на поезия, преди да открият просветляващият сън. Точно този термин използва: „изграждане на поезия“.
В далечината, почти до самия хоризонт, пустинята се мержелееше от нетърпимия пек на юнското слънце. Лейша знаеше, че само да се обърне, и ще забележи подобна мараня съвсем близо зад себе си. На около двайсетина метра над къщата въздушните течения се променяха заради новото енергийно поле, с което експериментираше Тери. Твърдеше, че щяло да е истински пробив в приложната физика. Кевин Бейкър вече преговаряше с IBM и Кьониг-Ротслер за селективно патентоване.
Лейша изу обувките и чорапите си. Не беше съвсем безопасно, защото се намираше извън района, проследяван от електронни датчици за наличие на скорпиони и змии. Но камъкът бе така приятно топъл под босите й стъпала. Изведнъж си спомни онзи рожден ден, когато разглеждаше краката си. Тогава навърши шейсет и седем. Странно нещо е паметта, неочаквано ще отвори някой прозорец и ще ни запокити в миналото.
Свръховете помнеха всичко. Винаги.
Лейша очакваше Мири да изскочи от къщата и да се нахвърли върху нея с обвинения. Дори смяташе, че закъснява. Може би нещо я бе задържало в лабораторията? Или се е видяла с Дрю?
Нещо се размърда зад близкия хълм. Пустинен плъх? Навярно.
— Лейша!