— Ще помисля върху това — изсумтя тя.
Лейша въздъхна. Мислите на Мири бяха толкова сложни, че дори да види резултатите им, представени на холограмна схема, едва ли ще разбере нещо от тях.
Но когато Мири си тръгна, тя отново седна на камъка, подгъна крака и обгърна коленете си с ръце. Погледът й се зарея из пустинята.
Хората се променят. Просяците стават творци. Многообещаващи адвокати зарязват всичко и се скриват в пустинята… Специалисти по морските течения и миграцията отиват на орбиталните станции. Генетични инженери, познаващи и най-малките тайни на съня, се омъжват и забравят всичко, потъват в своята забрава, но после отново изплуват и довършват бляскаво заченатите някога изследвания. Спящите никога няма да се превърнат в неспящи… а може би някога и това ще стане? Това, че Адам Уолкот се провали преди 40 години, само защото Сюзан Мелинг твърдеше, че е невъзможно, означава ли, че не може да бъде постигнато? Нима Сюзан бе предсказала появата на свръховете?
„Тони, прошепна едва чуто Лейша. Няма вечни просяци в Испания. Или където и да е. Просякът, на когото днес ще дадеш долар, утре може да промени света. Или да стане баща на човека, който ще го направи. Или дядо, или прадядо. В търговията няма понятия като балансирана екология, както си мислех някога, когато бях млада и неопитна. Нищо не е постоянно и стабилно, нито пребивава във вечна стагнация, стига да имаш търпение да дочакаш. Просяците са само временни генетични линии между обществата.“
Лейша се наведе, завърза връзките на обувките си, а когато отново се изправи, вече се чувстваше чудесно — обновена, като малко момиче, изправено пред света. Кипяща от енергия. Изпълнена със светлина.
Има още толкова много несвършена работа.
Тя се обърна и побягна леко към къщата.