— Моите не се интересуват от хора, а от паякоиди. Те дискреминират хората. Всъщност, човешкото тяло може да отрови организма на слиша. (Произнасяше това „моят слиш“ с неописуема любов.) — Метаболизмът на техния гостоприемник трябва да е изграден на медна, а не на желязна основа. Точно в тази категория спадат и паякоидите. Ето защо искам да дойда с вас.
— Искаш да ти намеря паякоид и да го държа докато му пуснеш твоето глупаво слиши, така ли? Това ли се опитваш да кажеш?
— По-точно, ще са ми нужни няколко паякоида. Имах един, но го използвах миналия месец — сигурен съм обаче, че слишите ще свършат работа. Искам да започна чумна епидемия.
— Каква чумна епидемия?
— Сред паякоидите. Поставен в земни условия слишът е в състояние да се размножава с невероятна скорост, стига да разполага с подходящ гостоприемник. Важно е това да стане в съответния сезон на годината. Имах пред вид любовния период на югозападните паякоиди. Ще започне след шест до осем седмици в района на Калифорния, по-точно в едно Старо място — не особено горещо напоследък — което се нарича Капистрано. Научих, че по време на обиколката ще посетите и това селище. Та когато паякоидите се завърнат в Капистрано, ще ми се да ги чакам там с моите слиши. А междувременно ще се наслаждавам на почивката.
— Мм-хм. Говори ли за това с Лорел?
— Да, той смята, че идеята е чудесна. Каза дори, че ще ни намери там, за да направи снимки. Обзалагам се, че ще разполага с прекрасни възможности — представи си само, помръкнало от черните им криле небе, гнезда из руините, трупове на разкъсани глигани, огромни зеленикави изпражнения по напуканата настилка на улиците — ако това не е красиво.
— Да бе, като декор за Вси светии. И какво ще стане с всички тези глигани, когато избием паякоидите?
— Просто ще станат повече. Но мисля че пумите ще им попречат да се размножат колкото австралийските зайци. По-добре глигани, отколкото паякоиди, не мислиш ли?
— И едните и другите не ги обичам, но като стана дума, май наистина глиганите са за предпочитане. Добре, съгласен, можеш да дойдеш.
— Благодаря ти — кимна той. — Сигурен бях, че ще ми помогнеш.
— Да не говорим за това.
В това време Лорел бе застанал до бюрото в средата на стаята и се покашляше многозначително, като оглеждаше присъстващите. Зад него се издигаше просторен видеоекран. Той натисна едно копче на бюрото и в стаята притъмня.
— И така, сега ще ви покажа серия от карти — поде той — стига да синхронизираме най-сетне тая бракма … Ето… готово…
Първо се появи горната част на Африка и цялото Средиземноморие, в меки, приятни за окото тонове.
— От там ли желаете да започне обиколката? — обърна се той към Корт.
— Там също — отвърна едрият вегианец, след като прекъсна приглушената размяна на реплики с Елен, която бе притиснал в ъгъла, посветен на френската история, съвсем близо до томчетата на Волтер.
В стаята стана още по-тъмно и Миштиго се доближи до бюрото. Не откъсваше очи от картата.
— Бих искал да посетя някои определени градове, които са важни за историята на вашия свят — каза той. — Ще ми се да започнем с Египет, Гърция и Рим. След това да се прехвърлим максимално бързо в Мадрид, Париж и Лондон. — Картите се меняха, докато говореше, но така и не успяха да се синхронизират с думите му. — Сетне ще свърнем назад към Берлин, кацаме в Брюксел, хвърляме едно око на Санкт Петербург и Москва, прескачаме Атлантика и спираме в Бостън, Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго (Лицето на Лорел вече лъщеше от пот), после право надолу към Юкатан и рязък завой към Калифорния.
— В същия ред ли? — попитах.
— По възможност.
— Интересно, какво не им харесвате на Индия и Далечния изток? — попита един глас, който струва ми се, принадлежеше на Фил. Беше влязъл след изгасването на осветлението.
— Нищо — рече Миштиго, — но там има само кал, пясък и горещина — нищо общо с онова, което ме интересува.
— И какво ви интересува?
— Търся тема за книгата.
— Каква книга?
— Ще ви пратя копие с автограф.
— Мерси.
— Удоволствието беше мое.
— Кога желаете да тръгнем? — попитах го аз.
— В други ден.
— Съгласен.
— Разполагам с подробни карти на местата, които ще можете да използвате. Лорел ми съобщи, че пристигнали във вашата служба днес следобед.
— Много добре. Има още нещо, за което може би не си давате сметка. Става дума за това, че повечето от местата, които споменахте са с континентално разположение. В наше време човешката цивилизация има предимно островен характер и причините за това са съвсем конкретни. По време на Тридневната война именно континентите са получили най-голям дял от ядрените удари и повечето от местата, които споменахте, все още са доста горещи. Не това, разбира се, е причината да ги смятаме за опасни…