Мама Джули пое ръката ми и се усмихна. Отведе ме в тясната част зад олтара и ми каза:
— Ерзуиле се оказа благосклонна.
Кимнах.
— Тя те харесва, Номико. Живял си дълго, пътуваш много и винаги се връщаш.
— Винаги — повторих.
— Тези хора… ?
Тя премигна с черните си очи към групата зад мен.
— Приятели. Няма да пречат…
Тя се засмя, аз също.
— Ще гледам да не ви се мотаят из краката, ако ни позволите да останем. Речеш ли да ги изведа, веднага го правя. Виждам, че доста сте потанцували вече, изпразнили сте много бутилки…
— Остани — каза тя. — Ела да си поговорим някога призори.
— Ще дойда.
Тя ме остави и танцьорите й направиха място в кръга. Имаше едро тяло, в контраст с тъничкия й глас. Движеше се като огромна надуваема кукла, нелишена от грациозност, пристъпвайки под монотонните удари от тамтамите на папа Джо. Не след дълго този звук изпълни всичко — главата ми, земята, въздуха — сигурно така са звучали ударите на китовото сърце в ушите на погълнатия и полусмлян Йон. Не откъсвах очи от танцьорите. Гледах и тези, които ги наблюдаваха.
На няколко пъти сръбвах от кратунката с ром, с надеждата да наваксам, но не успях. Миштиго непрестанно се наливаше с кола от бутилката, която бе донесъл. Никой не забеляза, че е син, но бяхме се появили доста късно и нещата вече бяха напреднали по пътя, по който бяха поели.
Червената перука стоеше в най-далечния ъгъл и се оглеждаше с изплашено изражение. В ръката си държеше бутилка. Освен бутилка, в другата си ръка Миштиго държеше Елен. Дос Сантос бе останал при вратата и пулеше очи към всички — включително и към мен. Хасан беше приклекнал до отсрещната стена и смъркаше от някакъв чибук с дълъг мунштук и голяма чашка. Изглеждаше в мир с околния свят.
И тогава мама Джули запя. Други гласове се присъединиха към песента.
Папа Лега уври байе!
Папа Лега, Атибон Лега, уври байе пои пои пассе!
Папа Легба…
И така нататък, и така нататък. Налегна ме дрямка. Сръбнах си още малко от рома, жаждата ми се усили и аз отпих юнашка глътка.
Не мога да се закълна колко време измина преди това да се случи. Танцьорите целуваха колоната, пееха, дрънкаха с кратунките, посипваха пода с вода, а няколко хунси дори започнаха да се държат като обладани от духове и бърбореха нечленоразделно. Въздухът в помещението се изпълни с дим, аз се облегнах на стената зад мен и за не повече от минутка притворих очи.
Звукът дойде тъкмо от там, откъдето най-малко го очаквах.
Хасан изкрещя.
Беше дълъг, пронизителен вопъл, който ме накара да скоча напред, все още замаян. Почти веднага се отдръпнах рязко назад и блъснах стената с приглушен удар.
Тамтамите продължаваха да бият, без да пропускат нито удар. Но част от танцьорите бяха спрели и се оглеждаха изненадано.
Хасан се беше изправил на крака. Озъбен, с присвити като цепки очи, той се озърташе, а по челото му се стичаше под.
Брадата му беше щръкнала като върха на копие.
Наметалото му, закачено в част от украсата на стената, се беше разперило като черни криле.
Ръцете му се движеха с бавни, хипнотични движения, сякаш душеха някакъв невидим човек.
От гърлото му бликаха животински звуци.
Той продължи да души несъществуващия.
Най-сетне го довърши и разтвори пръсти.
Дос Сантос вече се беше изправил до него и му говореше, но двамата обитаваха различни светове.
Един от танцьорите започна тихичко да стене. Към него се присъедини втори, после трети.
Мама Джули напусна кръга и се приближи към мен — тъкмо когато Хасан наново бе втренчил изпълнен с омраза поглед в празното пространство пред него.
Тамтамите не спираха и сякаш земята под краката ни трептеше в същия ритъм.
Папа Джо дори не вдигна глава.
— Лоша поличба — рече мама Джули. — Какво знаеш за този човек?
— Достатъчно — отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
— Енджелсу — рече тя.
— Какво?
— Енджелсу — повтори. — Той е тъмно божество — от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу.
— Обясни ми, моля те.
— Много рядко посещава нашия хунфор. Знае, че е нежелан тук. Тези, които обладава, се превръщат в убийци.
— Аз пък си помислих, че е от новия тютюн на Хасан — използва някаква изсушена мутирала тръстика.
— Енджелсу — настоя тя. — Твоят приятел ще стане убиец защото Енджелсу е бог на смъртта и винаги когато ни посещава, тя го следва.