— Мамо Джули — рекох й аз, — Хасан е убиец. Ако имаше по едно парче дъвка за всеки човек, който е убил и се опиташе да ги сдъвчеш наведнъж, щеше да заприличаш на катерица. Той е професионален убиец — в рамките на позволеното от закона. И тъй като Кодекса на дуела е в сила предимно на континента, той работи там. Чувал съм, че понякога извършвал и незаконни убийства, но тези неща не подлежат на доказване. Кажи ми, този Енджелсу бог на смъртта ли е, или бог на убийците? Трябва да има разлика между тези неща.
— Не и за Енджелсу — рече тя.
В този момент Дос Сантос изглежда реши, че е дошъл краят на веселбата и сграбчи Хасан за китките. Опита се да разтвори ръцете му, но беше все едно да разчекне решетките на затворническа килия.
Пресякох помещението, следван от останалите. Тъкмо на време, защото Хасан изведнъж се озърна, вероятно осъзнал къде се намира, дръпна ръцете си и ги освободи. Изпод наметалото му блесна дълга и остра кама.
Така и не разбрахме възнамерява ли да я използва срещу Дос Сантос, защото в този момент Миштиго стисна с пръсти почти празната си бутилка кола и го халоса по темето. Хасан политна напред, Дон го сграбчи, а аз изтръгнах острието от пръстите му. Междувременно Миштиго допи колата.
— Интересна церемония — отбеляза той на вегиански. — Не съм очаквал, че едрият мъж е привързан така силно към религията.
— Значи още един полезен урок, нали?
— Точно така. — Той махна с халтав жест към зяпачите. — Те са пантеисти, нали?
Поклатих глава.
— По-скоро примитивни анимисти.
— Каква е разликата?
— Разликата е, че бутилката от кола, която току що изпразнихте, ще украси техния олтар, или пе, както го наричат, като съд за духа на Енджелсу, тъй като е имала възможността да се окаже в непосредствен контакт с това божество. Ето така виждат нещата анимистите. Виж, пантеистите биха се обезпокоили още при появата на външни лица на тяхната церемония, особено ако предизвикат суматоха, за каквато бяхме причина ние. Нищо чудно дори да решат да принесат нашествениците в жертва пред Агуе Уойо, бога на морето, като им нанасят удари с бутилката по главата по начина, който ни беше демонстриран преди малко, а после ги захвърлят от пристана. Тъкмо това възнамерявах да обясня на мама Джули — че зяпачите наоколо наистина са анимисти. Извинете ме за момент.
Положението не беше чак толкова страшно, просто исках да го поизплаша малко. Мисля, че успях.
След като се извиних на всички и казах „лека нощ“, приближих Хасан и го вдигнах. Беше съвсем изстинал, а и аз бях единственият, който имаше сила да го носи.
Улицата беше съвсем безлюдна, ако се изключеше нашата групичка, докато големият туристически катер на Агуе Уойо вече пореше вълните някъде под източния край на света, озарявайки небето с любимите си цветове.
Дос Сантос, който вървеше до мен, каза:
— Май беше прав. Не биваше да идваме.
Не си направих труда да му отвръщам, но Елен, която беше пред нас с Миштиго, спря, обърна се и каза:
— Глупости. Ако не бяхме дошли, щяхме да пропуснем едно страхотно представление. Драматичният монолог на вожда беше наистина незабравим. — Вече я бях доближил съвсем, когато тя протегна неочаквано ръце и ме сграбчи за шията. Не натискаше с пръсти, само направи ужасена гримаса и тихо извика: — Ур! Мо! Ух! Аз съм обладана от Енджелсу и сега ще си го получиш. — После се засмя.
— Пусни ме иначе ще те замеря с арабина — заплаших я аз, сравнявайки оранжевокафявите оттенъци на косата й с розово-оранжевия цвят в небето зад нея. Много е тежък, да знаеш — добавих и се ухилих.
Тя задържа пръстите си още миг, притисна ме леко, ама съвсем лекичко, после отскочи, стисна ръката на Миштиго и се отдалечи. Така е, жените никога не ми удрят плесници, защото с готовност им подавам и другата буза, а те се боят от гъбички. Не им остава друго, освен да ме душат.
— Невероятно интересно — заяви Червената перука. — И странно. Сякаш нещо вътре в мен е танцувало с него. Наистина неповторимо усещане. Не обичам да танцувам.
— Що за странен акцент? — прекъснах я аз. — Непрестанно се опитвам да разбера откъде е.
— Не зная — призна тя. — Аз съм от ирландско-френски произход. Живяла съм в Австралия, Япония — и къде ли не още…
В този момент Хасан изстена, тялото му се стегна и аз почувствах остра болка в рамото.
Положих го на близките стъпала и го опипах. Претърсих го и намерих два ножа за хвърляне, още една кама, много рядък гравитационен кинжал, три метални топки, жици за душене и малка кутия, съдържаща най-различни прахчета и стъкълца, които не посмях да разгледам отблизо. Най-много ми хареса гравитационният кинжал и реших да го задържа. Беше коримски, фина изработка.