По-късно същия ден — по-скоро рано вечерта — отвлякох стария Фил, с надеждата да го използвам като пропуск за приема, който даваше Дос Сантос в „Роял“. Радпол все още смята Фил за нещо като завръщенски Том Пейн, макар той упорито да настоява — повече от половин век — че няма нищо общо с организацията. По-точно от времето, когато започна да трупа влияние, уважение и да се загръща в мистериозност. Истина е, че неговата пиеса „Зовът на Земята“ вероятно е най-доброто, което някога е писал, но той също така е автор и на Посланията на Завръщенците, заради които на времето започнаха всички неприятности. Сега обича да му ръкопляскат, но тогава повече си падаше да създава проблеми и не бих се учудил, ако от време на време изважда по-старите си творби, отупва ги от праха и ги чете със спотаено задоволство.
Освен Фил, бях се въоръжил и с подходящия претекст — че бих искал да установя как се чувства Хасан след премеждието в хунфора, в което беше главен участник. Това, което в действителност ме интересуваше, бе да измъкна от Хасан колкото се може повече сведения за задачата, с която е тук.
И така, двамата с Фил тръгнахме. Не беше много далеч от Службата. Седем-осем минути път.
— Завърши ли най-сетне с моята елегия? — попитах аз.
— Все още работя върху нея.
— Казваш ми го от двадесет години насам. Не можеш ли да побързаш, за да я прочета най-сетне?
— Бих могъл да ти покажа предишните… за Лорел, Джордж, даже Дос Сантос. В бюрото имам дори специални формуляри — попълваш значи празните места и готово. Виж, твоята наистина ми създава проблеми.
— Че защо?
— Все има нещо да добавям. Нали не се спираш.
— Недоволен ли си?
— Повечето хора се напъват докато навършат петдесетака, после си гледат старините. Никак не е трудно да им скроиш някоя елегия. Нали ти казах за чекмеджетата в бюрото ми? Твоята обаче ще трябва да я попълвам до последния момент, че и след това. Не обичам да работя по този начин. Предпочитам да поглеждам нещата от висотата на изминалите години, да изследвам живота на моя герой внимателно и без излишна припряност. Всички вие, дето живеете като в народна песен, ми създавате страхотни проблеми. Сигурно сте се наговорили да ме принудите да ви посветя епос, но вече съм твърде стар за това. Напоследък взех да задремвам.
— Мисля, че постъпваш несправедливо — не се предавах аз. — Колко хора вече се радват на собствени елегии. Да знаеш, че вече кандисвам и само на няколко строфи.
— Имам чувството, че съвсем скоро ще се уреди — отбеляза той. — Ще се опитам да ти ги изпратя на време.
— Така ли? И откъде тези предчувствия?
— Кой би могъл да посочи източника на вдъхновението?
— Кажи ми де.
— За мене това е времето, когато медитирам. Тъкмо се бях заел да композирам нещо, посветено на вегианеца — само за тренировка, нищо повече, когато усещам, че си мисля: „Скоро ще приключа с онази на гърка“. — Той помисли малко и продължи: — Опитай се да си представиш — ти си двама души, всеки по-висок от другия.
— Възможно е, ако стоя пред огледало и височината ми непрестанно се мени. Единият ми крак нали е по-къс. Ето, представих си. Сега какво?
— Нищо. Не те бива за тия работи.
— Това е културна традиция, срещу която никога не съм бил имунизиран достатъчно успешно. Като възлите, конете — Гордия, Троя. Нали знаеш. Ние сме хитреци.
Той мълча следващите десетина крачки.
— И така, пера, или олово? — попитах го аз.
— Пардон?
— Това е една от гатанките на каликанзърите. Избирай.
— Пера?
— Сбърка.
— А ако бях казал „олово“?
— Хъм-хъм. Имаш само eдна възможност. Всъщност, верният отговор е такъв, какъвто намери за добре самият каликанзър. Така че губиш.
— Изглежда ми доста произволно.
— Такива са каликанзърите. Да не си помислиш, че е някаква ориенталска хитрост. Чисто гръцка измишльотина. Съвсем неразгадаема. Това е защото от верния отговор зависи живота ти, а каликанзърите предпочитат да загубиш.
— Че защо?
— Питай следващия каликанзър, когото срещнеш, ако имаш подобна възможност. Те са ужасно зли демони.
Най-сетне стигнахме нашата улица и завихме.
— Защо изведнъж толкова си се загрижил за Радпол? — попита ме той. — Доста време мина, откакто ги напусна.
— Напуснах ги когато му дойде времето, а единственото, което ме интересува сега е да оцелеем — също както в добрите стари времена. Хасан се слави като добър в професията защото винаги извършва доставката акуратно и сега ми се ще да узная какво ще има в пакета.