Тукашният надзирател на Службата, Рамзес Смит ни посрещна пред хотела. Беше едър мъж с мургаво, покрито със ситни бръчици лице и тъжни очи, които контрастираха с навика му да избухва в кикот при всяка втора дума.
Настанихме се в голямата гостна на хотела и поръчахме бира, докато чакахме Джордж да дойде. Бяхме изпратили няколко човека от местните, за да го сменят при скутерите.
— Работата напредва — докладва ми Рамзес.
— Добре — кимнах аз, доволен, че никой не беше проявил интерес за каква „работа“ става дума. Исках да ги изненадам. — Как е жената, децата?
— Чудесно — рече той.
— Малкото?
— Позакрепна вече. Засега няма видими дефекти — добави гордо. — Изпратих жената в Корсика, докато мине раждането. Ето го на снимката.
Престорих се, че я разглеждам и издадох съответните одобрителни звуци.
— Като стана дума за снимки — добавих, — да се нуждаеш от още нещо за филма?
— Не, заредили сме се с всичко необходимо. Всичко върви чудесно. Кога ще наминеш да видиш първите резултати?
— Веднага щом ни нахранят тук.
— Вие мюсюлманин ли сте? — намеси се Миштиго.
— Аз съм коптик — отвърна Рамзес, без да се усмихва.
— О, наистина? Това не беше ли някакъв монофизически еретизъм?
— Ние не се смятаме за еретици — рече Рамзес.
Това ме накара да се замисля дали ние, гърците, сме постъпили правилно, като сме дали логиката на този злочест свят. Междувременно Миштиго се зае (с удивително познаване на материята) да каталогизира християнския еретизъм. Не зная защо реших, че няма да е лошо, ако запиша разговора им в Дневника на пътешествието. По-късно Лорел ме похвали за грижливото попълване на документацията. Което само идваше да покаже колко отвратително съм се чувствал в онзи момент. Успях дори да включа онази част със случайното канонизиране на Буда като свети Йосафат в началото на шестнадесети век. Накрая Миштиго премина към съвсем откровени подигравки и аз осъзнах, че трябва да сменя незабавно темата, инак просто ще го удуша. За щастие, тъй като аз самият не бях християнин, теологическият им спор не ме доведе до религиозен амок. Тревожеше ме обаче фактът, че едно същество от друга раса полага толкова много усилия за да ни накара да изглеждаше като банда кретени.
Едва по-късно, когато преглеждах наново записките си дадох сметка, че съм грешал. Успехът на видеозаписа, който тогава правехме („работата“, за която спомена Рамзес) роди в мен нова хипотеза относно вегианците: те са така дълбоко отегчени от тях самите, че са готови с радост да потънат в нашите настоящи и наследени от миналото проблеми. С лекота подхващат нескончаеми спорове за това кой в действителност е написал пиесите на Шекспир, дали Наполеон е умрял на остров Света Елена, кой е първият европеец, стъпил на брега на Северна Америка и дали в книгите на Чарлз Фрот наистина се крие недвусмислен намек, че Земята е била посетена от друга разумна раса, която те не познават — и така нататък. А членовете на висшата вегианска каста буквално поглъщат нашите средновековни теологически дебати. Смешно, нали?
— За вашата книга, срин Штиго… — прекъснах го аз.
Той ме погледна, изненадан от официалното обръщение.
— Да?
— Имам впечатлението — продължих, — че не сте особено склонен да обсъждате надълго и на широко този въпрос. Уважавам чувствата ви разбира се, но това ме поставя в малко деликатно положение, като водач на групата. — И двамата знаехме, че трябваше да повдигна въпроса, когато останем насаме, особено като се имаше пред вид отговора, който Корт даде на Фил по време на приема, но бях в заядливо настроение, а и ми се щеше да променя посоката на разговора. И така: — Любопитно ми е — продължих, — дали става дума за пътеводител касаещ местата, които предстои да посетим, или може би ще се нуждаете от допълнителни сведения относно политическата и културната среда, из която ще се движим.
— По принцип, работата ми може да бъде окачествена като книга-описание на едно пътешествие — рече той. — Но с радост ще изслушам всякакви допълнителни коментари. Зная, че това е неделима част от работата ви. Всъщност, трябва да ви кажа, че имам доста добра представа за живота и настоящите проблеми на вашата планета, макар те да не влизат в конкретните ми интереси.