Там, близо до огъня — бяха двама, единият висок и брадат, другият нисък, набит, мускулест, плешив, изваян от някаква смес между маджун и кал.
— Моят приятел, каза, че ще ти счупи гръбнака, гръко! — извика високият, докато бърникаше нещо в гърба на другия.
Приближих се към тях и човекът от маджун и кал скочи към мен.
Повали ме, но аз се изправих веднага, подхванах го под мишниците и го хвърлих през хълбок. Но той възстанови равновесие със същата бързина, с каквато и аз, отново се нахвърли върху мен и успя да ме сграбчи с ръка за тила. Направих същото с него, но освен това го хванах за лакътя — и така замръзнахме, вкопчени един в друг, само дето той бе невероятно силен.
И тъй като беше силен, започнах да сменям захватите, опитвайки силата му. Беше също така и бърз, предугаждайки всяко мое движение почти в мига, когато си помислях за него.
Отблъснах ръцете му с рязък удар и отстъпих назад. Освободени от хватката, двамата започнахме да обикаляме в кръг, дебнейки за пролука в защитата на другия.
Държах ръцете си ниско, приведен напред за да съм на една височина с него. За един кратък миг ръцете ми се озоваха твърде близо до него и той реагира с бързина, каквато не бях предполагал, каквато не бях виждал никога преди, промуши се между тях и стисна тялото ми в желязна хватка, от което всичката пот рукна през порите ми, а аз едва не извиках от непоносимата болка.
Знаех, че няма да мине много време и ще ми скърши гръбнака, ако не предприема нещо.
Стиснах юмруци, опрях ги в корема му и натиснах. Хватката му се стегна още повече. Отстъпих крачка назад и увеличих натиска в юмруците. Плъзнах ръце нагоре между двама ни, опрях юмрука на дясната в дланта на лявата и се помъчих да ги използвам като лост, за да ни разделя. Пред очите ми плуваха черни кръгове, бъбреците ми горяха в адски огън. Стегнах всички мускули на гърба и раменете и почувствах как събраната в тях сила потича надолу през ръцете и достига юмруците и тогава ударих с тях право нагоре към небето и брадичката му се оказа на пътя им, но дори тя не можа да ги спре. Тялото му се претърколи назад.
Силата на удара бе толкова голяма, че всеки друг на негово място щеше да е със счупен врат. Но той скочи веднага и тогава разбрах, че не е някой простосмъртен борец, а едно от онези неродени от жена създания, които подобно на Антей са били откъснати направо от Земната утроба.
Стоварих ръце върху раменете му и той падна на колене. Стиснах го за шията, пристъпих отзад и опрях коляно в гърба му. Натисках с всичка сила, опитвайки се да го строша на две.
Но не можех. Той продължаваше и продължаваше да се извива, докато накрая главата му опря земята и вече нямаше накъде да натискам.
Никой не можеше да се прегъва по такъв начин, а ето, че той бе успял.
Дръпнах коляното назад, пуснах го и само след миг той отново се хвърли към мен.
Тогава реших да го удуша. Ръцете ми бяха по-дълги от неговите. Сграбчих го за гърлото и притиснах с палци мястото, където би трябвало да минава трахеята. Той обви ръцете ми с неговите и започна да ги тегли надолу. Продължих да стискам пръсти, очаквайки всеки миг лицето му да потъмнее и очите да изскочат навън. Лактите ми постепенно се свиха от натиска.
Неочаквано той стрелна ръцете си нагоре и също ме хвана за шията.
Така стояхме един срещу друг и се душахме. Само че той не можеше да бъде удушен.
Пръстите му бяха като остри шипове, впити в мускулите на шията ми. Почувствах, че лицето ми се налива с кръв. Слепоочията ми започнаха да пулсират.
Някъде отдалече се разнесе пронизителен вик:
— Спри го, Хасан! Не му позволявай да го направи!
Звучеше като гласа на Червената перука. Точно това име проблесна в мислите ми: Червената перука. Което означаваше, че Доналд Дос Сантос също е някъде наблизо. И тя каза „Хасан“, дума, за която също имах познато лице.
А всичко това значеше, че аз бях Конрад и се намирах в Египет, а безизразното лице срещу мен принадлежеше на бореца-голем, Ролем, създание, което можеше да се програмира с петорно по-голяма от нормалната човешка сила и вероятно тъкмо това бяха направили, машина, притежаваща рефлекси на подплашена котка и без съмнение ги беше употребявала в максималната им степен.
Само дето големът не беше програмиран да убива, дори по случайност, докато Ролем се бе опитал да го стори.
От което следваше, че регулаторът му е повреден.
Разтворих мъртвата хватка, осъзнал че е безрезултатна и поставих лявата си длан под десния му лакът. С другата ръка стиснах дясната му китка, после се наведох колкото може по-ниско, притиснах лакътя и същевременно дръпнах китката му.